Петър Дундаков: Фолклорът е традиция от интонации, които всяко поколение трябва да може да препрочита

Чуйте какво разказа Петър Дундаков (който от композитор, става и продуцент на целия проект) в сутрешното ни "Радиокафе" часове преди концерта.
Освен "Мистерията на българските гласове" и Лиза Джерар, той изрично спомена още двама от участниците, пристигнали от Германия специално за концерта - Себастиан Цвайх и Дейвид Кукърман (перкусионистът на Dead Can Dance, прочут и много търсен в подобни базирани на фолклора проекти, използващ много интересни инструменти с изключително богата палитра), както и Петър Миланов (китара), Тони Рикев (баскитара), Христина Белева (гъдулка), Костадин Генчев (кавал),  със специалното участие на Skiller.

Много е интересен коментарът на Петър Дундаков по темата за влиянието, което "Мистерията на българските гласове" са оказали на редица европейски и световни музиканти. В тази посока тръгнахме от признанието на Лиза Джерар, че ги е слушала, при това в труден момент от своя живот и тяхната музика много ѝ е помогнала. Ние, като българи, гледаме на "Мистерията на българските гласове" през нашата призма и не си даваме сметка за пътя, по който те са достигнали до света през 80-те и 90-те. Това става през един музикален лейбъл, който издава и Dead Can Dance, и цялата независима музика тогава, това е издателството, което преобръща представите ни за музиката и променя границите между ъндърграунда, "по-особената музика" и мейнстрийма и да наложи "другата музика" в медиите - разказва композиторът и добавя имената на още големи музиканти, повлияни от "Мистерията..." като Франк Дзапа. И, според него, всички, които са искали да променят музиката тогава, са били безкрайно впечатлени от "Мистерията на българските гласове", далеч извън политическите конотации на един хор, който идва от социалистическа държава, заради техния уникален звук и уникално композираната музика. Затова и Лиза Джерар е била толкова развълнувана от поканата да работи с "Мистерията.." и приема с такава радост.
Фолклорът...
Според Петър Дундаков в България се прекалява с представянето на фолкора като "едно нещо" и с опитите да го определяме. Колкото повече работя и навлизам в композирането, толкова повече си давам сметка, че фолклорът е една врата, през която могат да влизат различни традиции и различни музиканти - казва той,  - фолклорът е една традиция от песни, от звук и интонации, които обаче всяко едно поколение трябва да може да препрочита така, че времето, в което живее да може да го разбере. И на нас тепърва ни предстои да се учим да общуваме с фолклора си, но не като бунтовници, които искат да защитят на всяка цена черешовото си топче, а като граждани на света, които с любов представят идентичността си.
За концерта тази вечер в зала "България" всички билети са продадени, ако искате да видите този специален проект, в който ще има и отделна част за Лиза Джерар и песните ѝ с Dead Can Dance, представени със струнен оркестър с музиканти от Софийската филхармония, можете да прескочите до Пловдив на 8 юни, там той ще бъде представен на Античния театър.