Корупцията, новосъздаденият „Антикорупционен фонд“ и медиите в България – пресечни точки

С Мирослава Петрова, председател на УС на гражданската организация „Антикорупционен фонд“, Николай Стайков, журналист и адв. д-р Ирена Георгиева, автор на сравнителен анализ на корупционните практики в три държави членки на ЕС, сред които и България и автор на книгата „Използване на прозрачността срещу корупцията при обществените поръчки" говорим за това през „какви врати влиза“ корупцията в България. С примери илюстрираме най-често срещаните корупционни практики у нас и търсим възможностите за справяне с тях.
Ужасно много се говори за корупция у нас, както и за средствата за борба с нея, но всъщност малко хора знаят какво означава корупция или прозрачност и до колко са свързани двете понятия. Важен е теренът, на който се случва корупцията. Но самият факт, че се появява организация като „Антикорупционният фонд“ говори две неща – от една страна – чудесно, значи някой реагира. От друга страна – много тъжно, защото значи, че държавата не се справя. Проблемът с контрола е много сериозен и ако държавата не демонстрира воля за спазване на законите, нормите в този закон остават мъртво родени. Такъв пример са „черните списъци“ за възложители, които ги има още от стария ЗОП, но са абсолютно мъртво родени, защото никой не прилага тази клауза.  – каза д-р Георгиева.
Основният фактор да се справим с корупционните практики у нас е зададеният тон от върха на една пирамида, в случая – публичната администрация. Ние сме парламентарна република, но по мое мнение ние сме премиерска република, защото всички лостове на властта са там. Там са ресурсите, европейските програми, обществените поръчки, назначенията… всички важни неща, и затова, аз следя какво се случва там и трябва да ви кажа, че тонът на върха е много противоречив. Преди шест месеца се говореше, че корупция няма, а изведнъж тя се появи пак и стана проблем. Има големи казуси като този с „Кооперативна банка“, които се развиха пред очите на цялото общество, без да имаме никаква институционална реакция. И се оказа, че за българските институции е много удобно да не виждат партньор в българската разследваща журналистика, която спазва стандартите, а по-скоро се крият зад понятия като „медийна война, поръчкова журналистика, докато всичко се размие и заживеем в един такъв оцапан неприятен цвят… и загубим разликата между качествената журналистика и онази в онзи неприятен цвят. През март 2013 година се появи журналистическо разследване, което ясно доказа, че има източване на банката, но нямаше никаква институционална реакция. За какво говори това? - допълни Николай Стайков.