"Светлина и сребро" в обектива на Калин Костов

БНР Новини

На 20 юли Галерия SYNTHESIS ще представи авторската изложба на Калин Костов – „Светлина и сребро“. Експозицията е създадена чрез колодиев процес върху черно стъкло – техника, която изисква много време и задълбоченост. Това по-скоро е ритуал, който дава усещането, че снимката минава през цялото същество на фотографа – споделя авторът:


От подготвянето на самия материал и стъклото, през нанасянето на емулсията, до подготовката на камерата и модела и самото заснемане – всичко минава през ръцете ти. След това може да докоснеш готовия продукт – не го гледаш на монитор, фотокамера или телефон. В основата на този тип снимки е сребърният нитрат, а фотографията е едно своеобразно рисуване със светлина. Затова реших да озаглавя изложбата „Светлина и сребро“.

Калин Костов е носител на награди и медали от международни конкурси под егидата на FIAP (Международна федерация на фотографското изкуство). Увлича се по фотографията още като дете. На 11-12 годинисилно се впечатлява от руската техника и по-конкретно от камерите с шахтов визьор. Професионално снима от седем години насам.

Започнах с една малка камера, която по-късно бе открадната  – разказва фотографът. – Преминах към по-хубав модел и усетих, че наистина се запалвам. Стана ми интересно как е произлязла самата фотография и започнах да връщам времето назад – към епохата на филмовата фотография и различните формати при заснемане на филмова лента, докато се стигне до мокрия колодиев процес от зората на фотографията. Официално е регистриран като метод на заснемане през 1851 г.

Характерна особеност при създаването на колодиевата снимка е употребата на опасни вещества. Калин Костов се е опитал да ограничи работата с тях доколкото е възможно.

При процеса по проявяването на снимката се ползва калиев цианид, който е токсичен. Аз го замених с други химикали, които вършат същата работа. Задължително е при самото заснемане да се работи с ръкавици и маска, за да не се вдишват изпарения, особено сега, когато е по-топло, изпаряването на химикалите се засилва. Работи се с етер, който е силно летливо вещество. Етанолът също е лесно запалим, въобще материали, към които трябва да се подхожда с особено внимание.

Колодиевата снимка е предизвикателство не само към фотографа, но и към самия модел. Целта обаче оправдава средствата – заснетите образи са живи, пластични, а всеки един лицев нюанс е отразен до най-дребния детайл.

Специфичното при този вид фотография е, че емулсията, която се използва, е слабо светлочувствителна – обяснява Калин. – При заснемането моделът трябва да стои няколко секунди неподвижен, за да се получи снимката. От една страна това е плюс, но от друга е и минус, защото може снимката да не е ясна, фокусът да не е остър там, където е необходимо. Положителното за мен е, че моделът през тези четири секунди се отпуска и е истински себе си.

Изложбата е част от програмата на осмото издание на Месеца на фотографията и може да бъде разгледана до 20 август тази година.  На откриването авторът ще покаже камерата и обектива, с които е работил. Моделът, който е с антикварна стойност, е произведен през 1888 г.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07