Народни легенди и вярвания за свети Илия
На 20 юли е църковният празник в чест на старозаветния праведник Св. пророк Илия, който произхожда от коляното Аароново – свещеническия род на Св. праотец Аарон. Името Илия значи Божия сила, крепост. На този ден празнуват Илия, Илиан, Илиана, Илка, Илко, Лина, Личо…
Според писанията, бащата на пророка видял на сън как повиват сина му с огън и го кърмят с пламък. В народните представи светецът е господар на летните небесни стихии, повелител на гръмотевици, светкавици и трескавици. Наричат го още Гръмодолец, Гръмовник, Гръмодол, Гръмоломник…
Св. пророк Илия живял през IX век пр. Хр., по време на цар Ахав. Царят, поклонник на езическото божество Ваал, заставял поданиците си да следват езичеството, а тези, които отказвали – преследвал. След тях бил и пророк Илия. В житието му пише, че с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. За да покаже силата на Бог, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва и да чакат знак – чиято жертва се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Владетелят приел облога. Жреците на Ваал се молили, но напразно. А върху жертвата на пророк Илия паднал огън от небето и я изгорил. Виждайки това, народът се поклонил на истинския бог, жреците били избити, а земята била напоена от обилен дъжд. Илия пророкувал 25 години. Край река Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето. Така е представен и в иконографията – светецът държи юздите на четири коня, които теглят позлатена колесница в небето.В народните приказки и песни свети Илия преследва ламята със своята колесница. Чудовището яде житата, а светецът хвърля огнени стрели по него – светкавиците. Като светкавици се описва и огънят, който излиза от ноздрите на ламята и изпод копитата на конете.
В християнизираните митологични представи свети Илия е един от петимата братя, между които Господ разделил целия поднебесен и земен свят. Нему се паднали летните огнени стихии, земята в дълбочина, небето във височина и тъмните облаци. „Под небото да ходи, да лети по тъмните облаци, да си събира мъгли и облаци и да ги заключва в Черното море, да заключва още да отключва, и да дава роса и дъждове“ – разказ на възрастна жена от Хасковско, записан в началото на ХХ век от видния етнограф Димитър Маринов. Същата информаторка – баба Рада Тоньова, разказала приказка, която напомня старозаветните текстове: „По молба на св. Богородица и св. Магдалина (или св. Неделя), пророкът заключил небото три години, та не капнала капка дъжд, а земята се пропукала девет лакти дълбоко и широко.“ Сторил го, за да накаже безверието на някои хора. Когато те се разкаяли и започнали да ходят на черква, да се кръстят и да вярват в Бога, свети Илия отключил небото и земята и завалял дъжд. На 22 юли е празникът на Света мироносица и равноапостолна Мария Магдалина. Според народните представи света Мария е сестра на свети Илия, на някои места я наричат Огнената Мария. Легенда, близка по съдържание до предишната, разказва, че свети Илия се разболял и девет години бил на легло. Затова девет години „не повеял ветрец, не заросил дребен дъждец“. Сестра му света Мария тръгнала да търси лек. Срещнала я Богородица и ѝ казала да се върне у дома, да вземе сол и трици и да отиде в планината. Там да намери кошута, да я нахрани и да издои мляко от нея. Това мляко да даде на брат си, за да го изцери. Така и станало. Света Мария занесла мляко от кошута на брат си, а той пийнал от него и веднага оздравял. Отключил Черно море, то се залюляло и повял ветрец, завалял дъждец.Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
