Илия Учиков: За мен гайдата е магия, тя е животът ми

Илия Учиков с 9-годишната певица Мария Бечева
Снимка: личен архив

Ако търсите извора на самобитната родопска песен под достолепния съпровод на каба гайдата, доверете се на  изкуството на Илия Учиков. Той е основател и ръководител на ансамбъл „Орфей“ от гр. Чепеларе, с идеята ревностно да пази и популяризира старинния изпълнителски стил на родопската музикална традиция.

С такива намерения, през 2007 г., Илия събира заедно деца, младежи и възрастни, за да представят родните си песни, хора и местни носии в техния изначален вид. Създава и школа по гайда за млади таланти. Индивидуално се занимава с гласовити солисти за техните сценични изяви по фестивали и конкурси, които  пеят под неговия гайдарски съпровод. Ансамбъл „Орфей“ развива дейност към читалище „Родопска искра 1880“ в гр.Чепеларе. Музикантската работа на Илия Учиков бързо печели сърцата на местните жители. Привлечен е за гайдар и на певчески групи  в Средните Родопи: селата Павелско, Върбина, Смилян и др. Родолюбивата му творческа дейност дава изключителни резултати – многобройни са наградите от участията на неговите формации, солисти на фестивали и конкурси. Като изкусен гайдар той влага умения и талант и в изработването на каба гайди. От години поддържа работилница за гайди в Чепеларе, към която проявяват интерес и някои от неговите ученици.

Илия Учиков е роден в с. Широка лъка. От дете е привлечен от звука на родопската гайда и на 10 г. вече опитва да я овладее. Сигурно и роднинството с прочутия гайдар Дафо Трендафилов, по майчина линия, е повлияло да се посвети на този инструмент. Открил заложбите на малкия Илия, още приживе именитият гайдар обявява: Илия ще е моят наследник в свиренето. А този завет Илия продължава всеотдайно и с много любов да следва като музикант, художествен ръководител и пазител на вековното фолклорно наследство от Родопите.

Ето какво сподели Илия Учиков за началото, успехите на музикантската си дейност в Чепеларе и селищата в Средните Родопи.

Аз съпровождах на една битова група в Чепеларе, която беше към читалището преди 20г. Започнах и като преподавател по гайда и така се роди идеята момичета, момчета заедно да пеят и свирят. Част от гайдарите и почти всички момичета от ансамбъла и танцуват, а възрастните жени само пеят. Децата идват с голям ентусиазъм на репетиции и на участия в страната и чужбина. Имаме огромен репертоар, който е създаден и събиран още от 1951г., когато е създадена групата. Имаме 1-2 жени, които са от самото й начало. На сцена винаги излизаме с песни, които не сме пели досега. Хубаво е, че търсим нови, непознати песни, но поддържаме и старите, за да не се забравят. Гайдата е капризен инструмент, иска поддържане – кордите се късат, пискуните са развалят... Заех се заех да изработвам гайди, вече повече от 30 години. Имам нужната техника и работилница, за да ги правя. Така поддържам инструментите на ансамбъла и изработвам по поръчка. По фестивали ходим само там, където си заслужава, а не по места, където дават наградите "на килограм". Освен златни медали, други не сме получавали. Миналата година имахме покана от българската общност в Лондон, Англия за уъркшоп, открити уроци за чужденци и българи за родопски песни и гайда. Бяхме две седмици в Оксфорд, Кембридж. Аз свиря тук в доста читалища. Няма по-активен гайдар от мен в Средните Родопи. Фолклорът във Върбинка, Чепеларе,  Могилица, Смилян, Павелско (макар да е близо до Чепеларе) е различен и трябва да си готов, да знаеш всички тези разлики, да ги свириш както трябва. Моята философия за гайдата е, че тя е магия, това ми е животът, за мен тя е всичко.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50