“Невиждан театър” – театралната сензация с три награди на Омския фестивал в Русия

БНР Новини
Снимка: Омский театр кукол

Спектакълът “Сянката на моята душа”, режисьор Велимир Велев, се връща от фестивала “На гости при Арлекин - 2017” Омск, Русия с три награди:
1. Специалната награда на журито за “Универсален театрален език”
2. Специалната награда на професионалната публика за “Най-добър спектакъл”
3. Награда от театралния ежедневник на “Петрушка” - “Ценная бумага” - вътрешнофеситална награда, с която “Петрушка” отличава 7 от 42-та спектакъла на фестивала.

"Невиждан театър" бе селектиран сред повече от сто кандидатури за тазгодишното издание на фестивала в Омск. По международно участие (14 държави) фестивалът е най-глобалният в Русия и вторият в света след фестивала в Шарлвил-Мезиер (Charleville-Mézières), Франция. Цялостната подготовка на пътуването и участието на трупата на тази далечна дестинация станаха възможни благодарение на финансовата подкрепа на ДП, РВД – София и НФ "Култура".

Трупата, създадена от доц. д-р Велимир Велев, се превръща в сензацията на фестивала: професионален театър на сенки с незрящи. Всички с огромен интерес очакват това, което ще покажат на сцената. Предвидени са две представления. Едното - пред професионалната фестивална публика. Другото - пред редова публика. Организаторите твърдят, че билетите са изкупени предварително още от миналия сезон, при обявяване на програмата за есента. И на двете представления залата почти се разпада от аплодисменти и реакции.

Със своя спектакъл незрящите актьори “взривяват” фестивала. “Невиждан театър покори публиката и журито на фестивала в Омск”, са отзивите от пресата. От този момент нататък през цялото време те са основната тема за разговори. До края на фестивала, при всяка своя поява, в театъра, в хотела или по пътя между тях, младите незрящи актьори са център на внимание – навсякъде ги спират с прочувствени благодарности, споделяйки невероятното преживяване от спектакъла.
От местната телевизия снимат филм за трупата, докато трае фестивалът.

Фактът, че всички професионалисти – и журито, и професионалната публика: режисьори, актьори, драматурзи, художници, композитори от 14-те държави, гости на фестивала, единодушно са отличили “Сянката на моята душа” измежду 42 спектъкала, е наистина световно професионално признание за театралното явление, наречено “Невиждан театър”.

Два дни след награждаването се навършваше 1 година от смъртта на легендата на българката Юлия Огнянова. Те бяха любимата й трупа, тя си ги наричаше “моите необикновени приятелчета”, считаше ги за най-истинската и най-стойностната трупа и в личностно, и в художствено отношение (смяташе, че те превръщат слепотата в художествено средство, което се съчетава с останалите средства на сцената и спектаклите им получават многократно по-силно художествено, естетическо и нравствено въздействие върху зрителя, от който и да е друг театър). За нея те бяха не просто антропологичен феномен, а световно явление в театъра. Чувствата между тях са взаимни. Затова те решиха да посветят наградите си на Юлия, казва режисьорът Велимир Велев.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29