Повечето от лентите са снимани в изключително трудни условия, на най-непристъпните, но затова пък изключително привлекателни, точки на света, понякога и с риск за живота. Неповторимото изживяване по време на прожекциите, правят фестивала все по-популярен не само у нас. Тазгодишното издание е под почетния патронаж на министъра на туризма на България – Николина Ангелкова. БНР е медиен партньор на проявата. Повече подробности за 17-ото издание на Банско филм фест научаваме от Петър Атанасов – председател на сдружението „Международен фестивал на планинарския филм“:
Богата филмова програма. Рекорден брой филми в историята на фестивала – повече от 120 от 31 страни на 5 континента. Те представляват най-доброто в тази област от миналата и тази година. В програма има акцент, който говори за ново качество. Това е филмът, носител на „Оскар“ за документално кино през 2015 г. – „Момиче в реката – цената на опрощението”. Режисьорката Шармийн Обаид-Чинои е носител и на още един „Оскар“ за филма си „Да запазиш достойнство“ (2012). Географски филмите обземат най-непристъпните, най-негостоприемните, най-труднодостъпните райони и места на нашата планета.
В какво се изразява българското участие в този международен форум?
България се представя с 6 доста разнообразни филма.
Едни от тях са посветени на постиженията на нашия най-активен и най-силен алпинист в последните години – Боян Петров, който ще бъде и гост на фестивала. Има филм за Кирил Николов – Дизела и за рекорда му, преминавайки маршрута Ком-Емине по билото на Стара планина.
Филмът „Непознатият Киргизстан“ разказва за пещерната експедиция, реализирана в тази далечна азиатска държава. Друг филм е за женския рекорд на Антония Григорова по трасето Ком-Емине. Има филм, посветен на проекта за проникване в Големия леден щит на Патагония и евентуалното му прекосяване в бъдеще. Сред шестте български филма е и документалният „След края на света”. Той разкрива живота на българските учени, които четвърт век изследват най-студеното и най-ветровито място на планетата – Антарктида.
За гостите на тазгодишния фестивал, които сасред най-известните представители на екстремните и планинарски спортове, Петър Атанасов споделя:
Трудно ми е да отделям имена, но все пак ще спомена няколко. Герлинде Калтенбрунер от Австрия – първата и единствена жена в света, изкачила всички 14 най-високи върхове без кислороден апарат. Сара Отън от Великобритания – първата жена, направила самотна околосветска обиколка със силата на мускулите си – бягане, колоездене, като в рамките й с гребане е прекосила, в режим на пълна автономност, с лодка Тихия и Атлантическия океан. Един от най-големите алпинисти в историята на алпинизма Петер Хабелер – партньор на Райнхолд Меснер, при първото изкачване на Еверест без кислород. Ерик Макнейър-Лондри от Канада е на 31 години, но има две достигания до Южния полюс, шест пъти е прекосявал Гренландия, един от най-големите водачи на кучешки впрягове, прекосил и пустинята Гоби. Полският екстремен бегач Пьотр Херцог. Полякинята Малгожата Войтачка, петата жена в света, която тази година стигна до Южния полюс, пак в режим на пълна автономност. Тук ще бъде – в рамките на представяне на Мароко, и първият мароканец, изкачил Еверест – Насер ибн Абделджалил.
Петър Атанасов определя детската и младежката програма на Банско филм фест като „фестивал във фестивала“. Тази проява, ориентирана изцяло към младата публика, предвижда занимания с деца на различни възрасти – работилници, семинари, лекции, състезания по ориентиране, демонстрация на основните похвати на леководолазното дело. Съпътстващата програма на фестивала предвижда шест изложби, от които пет фотографски и една живопис. Интерес за посетителите ще представлява проектът на Българския антарктически институт, представящ карти и историята на картографията на Антарктида.
Снимки: banskofilmfest.com
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..