„Бронзовата къща“ – от културно наследство към модернизъм

БНР Новини

През първия месец на 2018 г. едно събитие ще придаде напълно нов облик на емблематично място в столицата ни. Площадката, на която някога се издигаше мавзолеят на Георги Димитров, ще стане основа на най-голямата скулптура-сграда в света, създадена от наш сънародник. Повод за поставянето й е предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, а инсталацията ще остане на площад „Александър Батенберг“ до края на 2018 г. „Бронзовата къща“ е изградена от над хиляда ръчно отлети бронзови елемента, а авторът й Пламен Деянофф работи по нея вече дванайсет години. Роденият във Велико Търново скулптор е силно впечатлен от местната архитектура още от дете. По-късно той се запознава и с пътеписа на Льо Корбюзие „Пътуване към Изток“. При посещението си в България в началото на миналия век швейцарско-френският архитект Шарл Едуард Жанре-льо Корбюзие се възхищава от търновските къщи и описва уникални конструктивни сглобки и занаятчийско майсторство. Години наред Пламен Деянофф проучва и колекционира неговите записки. Ето и още за идейния замисъл на „Бронзовата къща“:




СнимкаТова не е единственият проект, върху който съм работил през последните дванайсет години. Защо избрах бронз? За мен това е много интересен материал, класически и вечен. В наши дни той се използва предимно от скулпторите, но не и от архитектите. Това противопоставяне ми допадна. Винаги ме е впечатлявала вечността на този благороден материал и се радвам, че успях да създам такава огромна скулптура от него. В началото инженери и архитекти ми казваха, че е невъзможно да се изгради пространствена скулптура от този материал. След дълго проучване на над сто различни бронзови сплави, открихме подходящата, която ни позволи тези размери.

Развитието на проекта претърпява различни фази. В началото той е свързан само с архитектурата в България, по-специално с Арбанаси, Велико Търново и Трявна. Във втория етап скулпторът започва да търси връзките между различните материали и съчетаването на дърво, камък и стъкло.

Реализацията на проекта стана възможна в България благодарение на Австрийското посолство, Столична община, главния архитект Здравко Здравков и кмета на София Йорданка Фандъкова – казва Пламен Деянофф, който от години живее в Австрия.

По пътя, който изминава до София, „Бронзовата къща“ е приветствана от много музеи. Части от инсталацията показват 120 изложби в Италия, Германия, САЩ, Китай и др.

Бронзовата къща сама по себе си е произведение на изкуството, тя не е паметник, свързан с определени личности и събития – подчертава Пламен Деянофф. Много хора свързват мястото с мавзолея, но всъщност това пространство е съществувало и преди него. Мисля, че това е един добър начин да преосмислим значението, което му се придава. Често чувам думите: „Когато инсталацията бъде издигната в България, първото нещо, което ще направим, е да дойдем да я видим.“ Това са хора, които са силно свързани със съвременното изкуство и архитектура. Повече ме вълнува как ще се възприеме скулптурата от софиянци, как ще се използва през тази една година. Различни събития могат да се реализират в нея, като например концерти, театрални представления, изложби. Самата скулптура дава възможността да бъде използвана – тя е отворено пространство. Може би в София тя ще получи ново приложение. В Германия например бе използвана като учебна стая. Ще съм щастлив да се възприеме, а вече как ще се използва, ще се уточнява допълнително.

Паралелно с „Бронзовата къща“ Пламен Деянофф работи и по друг проект през последните осем години. Целта му е да се защитят от разруха архитектурни паметници в България, предимно сгради от края на XV-XVI в. Такива постройки са изключително редки и ценни и се срещат най-вече в Арбанаси и в Мелник. В момента главната ми задача е те да се реставрират със същите материали и технологии, с които са били строени навремето. Ще се радвам те да отворят врати като архитектурни паметници на културата за обществено ползване – казва скулпторът.

Снимките са предоставени от Foundation Plamen Dejanoff Sofia/CMS Sofia



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07