Света великомъченица Варвара е родена в края на III в. Загинала мъченически за християнската вяра в началото на следващото столетие. Девойката била безмерно красива и баща ѝ я затворил в каменна кула, за да я предпази от мъжките погледи. Той бил езичник с благородно потекло. Когато решил да пусне дъщеря си в света, за да си намери съпруг, тя срещнала християни и приела Христос за свой бог. Това ядосало баща ѝ, който наредил да я измъчват, а след като отказала да се отрече от вярата си – да я обезглавят. Според повечето сведения за живота на Св. Варвара, това се случило на 4 декември – денят, на който православни и католици почитат паметта ѝ. Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт, които не са имали време да се покаят и причестят.
В българската традиция тя е закрилница на децата от болести, най-често от шарка. Наричат празника Варвара, Варварица, Варваринден, Варвардан. Както и в деня на Св. Екатерина, жените приготвят пресни питки, които намазват с мед, излизат пред дома си и раздават на всеки, който мине оттам. Специален ритуал за здраве извършват и децата. Рано сутринта те се събират и кладат огън. Трябва да са три, пет или седем, в никакъв случай – четен брой. Всяко от тях носи дърва за огъня и по няколко шепи зрял боб, който варят в глинено гърне. Преди да добавят сол и лук, се изважда от боба и се слага на коляното на всяко дете по три зърна. Детето, което прави това трябва да е изтърсак – последно чедо на родителите си, след него майка му „се е отродила“. Другарчетата му са насядали в кръг. Всяко от тях трябва да изяде зърната от коляното си без да ги пипа с ръце. Селяните, които имат стада отиват при децата и взимат от тези зърна, слагат ги в кърмилото на овцете, за да не ги лови шарка. Ако пък ги хване – да карат по-леко. Вярва се, че от Варвара до Игнат (20 декември) денят „се дигал“ колкото иглен връх, а от Игнат до Васил (1 януари) – пак колкото иглен връх. На Варвара „се заварват“ денят и нощта и стават равни. До Варвара расте нощта, а от Варвара до Игнат – не расте нито денят, нито нощта. От Игнат до Нова година денят расте „колкото петелът може да рипне от прага“. До св. Атанас нараства един час. На Варвара карат децата да скачат, за да не ги завари Варвара. Или палят огън на кръстопът и ги карат да го прескачат, за да се предпазят от болести.
Този празник е по време на Коледните пости, затова за него се приготвят постни ястия. В представите на народа ни Варвара е сестра на света Сава (празникът е на 5 декември) и на свети Никола (6 декември). „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.”
На някои места наричат празника Женска Коледа. „Варварки“ – млади момичета с новите си премени, обикаляли по къщите и наричали за здраве и берекет. Стопаните ги дарявали с боб, сушени плодове, ябълки и брашно. Съществува и друг обичай, характерен за това време на годината – гадаене по първия гост, влязъл в къщата. Ако „полазникът“ е добър човек, ако влезе в дома с пълни ръце, следващата година ще е добра. Извършвали и ритуал, който да пази кокошките да не ходят по чужди дворове и да не се губят – стопанката на дома хвърляла зърна в кръг от въже и птиците, примамени от храната, се събирали в него.
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..