Режисьорът Галин Стоев: Франция беше една от страните, която ме прие безрезервно

Галин Стоев, eдин от утвърдилите се български режисьори зад граница, е новият директор на Националния театър в Тулуза. Вече 26 години той работи като актьор и театрален режисьор не само в България, но трупа опит на сцени в Англия, Германия, Чехия, Русия, Белгия, Аржентина и Франция. Първата си пиеса като режисьор поставя на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в София  през 1999 г., а две години по-късно пак там печели  престижната награда за театрално изкуство „Аскеер“ със спектакъла „Аркадия“ на Том Стопард. Актьорско майсторство и режисура учи при проф. Крикор Азарян в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ заедно с познатите на българската публика Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Мариус Куркински, Койна Русева и Стефка Янорова.

Да намериш мястото си и да се утвърдиш като артист и режисьор във Франция не е лека задача. За Галин Стоев обаче Франция е една от страните, която го приема безрезервно, може би защото не се стреми да бъде приет. Там се сблъсква с интереса на публиката, която е любопитна да разбере как един чужденец би могъл да разкаже френската култура от своя гледна точка. „Френската култура отстрани изглежда много затворена и труднодостъпна – отбелязва Галин Стоев. – От друга страна, има един много прост вход и когато човек го разбере, всъщност нещата си идват на мястото. Ако успееш да схванеш кодовете на тази култура, много лесно можеш да намериш достъп до нея.“ И той успява, не само на сцената на „Комеди Франсез“. Разбира се, не забравя да си повтаря всеки път, че има и голям късмет. Защото по пътя си успява да срещне артисти и  институции, които са отворени към работата му и артистичните му търсения. И в този смисъл до поста директор на Националния театър в Тулуза „нещата се получиха много естествено“:

Доста вълнуващо и същевременно с това малко плашещо – така режисьорът определи новия си пост, който той зае на 1 януари. – Отговорността е доста голяма, вниманието към този театър е голямо. Трябваше ми време го да осъзная. Отдавна спрях да се идентифицирам само като българин, а като артист и като човек, който работи в една сфера, която е наднационална. В момента, в който приех това за себе си, всички проблеми или въпроси, които по принцип могат да те ограничат, отпаднаха. В момента, в който приех, че съм артист, преминаващ през различни контексти, през различни езици и начини на мислене и правене на театър, този номадски начин на работа и съществуване се оказа най-устойчивото нещо в моя път. През едно непрекъснато преместване и през една нарочно поддържана нестабилност, успях да изградя това, което може би е най-стабилното в мен – моята собствена идентичност като артист. Работата ми се оказа единственото нещо, в което със сигурност можех да се заземя, да пусна корени и да се чувствам стабилен.

Като визитна картичка пред публиката в Тулуза българският режисьор решава да  представи „Танцът Делхи“ от руския автор Иван Вирипаев, един от неговите любими съвременни драматурзи, чиито текстове е поставял вече на българска сцена. Разбира се, това е доста рисковано начинание във Франция, защото по-логично би било да направи Молиер, както правят повечето директори. Именно затова, Галин Стоев решава да направи точно обратното:

Това беше освен художествен и идеологически избор от моя страна. Трябваше много бързо след номинацията ми да определя какво да покажа от това, което съм правил. И понеже нямах представление, което да е готово, опциите бяха две – или да възстановя някакво старо, което съм правил във Франция или в Белгия, или да направя ново, което е по-рискованият вариант. В същото време вървяха преговори с Народния театър „Иван Вазов“ да поставя пиеса при тях. Всички тези елементи се събраха и тогава си казах, че ще предприема може би най-трудното нещо – ще направя пиеса в България, мястото, от което съм тръгнал и ме е формирало.

За Галин Стоев това е и възможност да се върне в България, и да работи с актьори, които познава и обича, а също и да открие тези от по-новото поколение. От друга страна, с това дава знак на публиката в Тулуза, че:

Отсега нататък на тази сцена ще чуваме не само френски език, но и други езици, ще виждаме други екипи, ще се смесват култури и т.н. Това е част от патоса на целия проект към отваряне навън. „Танцът Делхи“ ще се играе в Тулуза на български език, с френски субтитри и български актьори.