Защо не трябва да мълчим

През изтеклата седмица паралелните светове на еуфория и недоволство се разхождаха по българските и европейските улици. И, съвсем логично бяха изобразени на страниците на медиите. Но как? И защо отново един журналист каза, че не трябва да мълчим, а срещу него се изсипаха безброй обиди, заплахи и закани? За олигарсите, памфлетите, скечовете и „патриотичните игри“ на страниците на българските медии, и кой атакува български журналисти за позициите им говорим днес в „Мрежата“ със Светослав Иванов, “bTV” и доц. Жана Попова, преподавател по журналистика във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски.“
Светослав Иванов: У нас се налага една нова нормалност, която няма нищо общо с човешката, медийна и демократична нормалност. Тази нова нормалност следва една линия на говорене, която ражда внушения далеч от реалността. Като една фалшива реалност тя е в непрекъснат конфликт с ценностите на много хора в нашата страна. Политическият елит у нас е капсулиран в една фалшива реалност на група издания, които за съжаление са силните на деня. Затова ми е изключително тъжно, че политическите елити, които са спечелили общественото доверие нямат нищо против да се „къпят“, макар и временно в този комфорт. Но те не бива да забравят, че в момента, в който паднат от власт или отстъпят властта, тези издания ще са първите, които ще се обърнат срещу тях. И именно в това е вредата за цялото общество. То не може да се ориентира. Наричат журналистиката четвърта власт, но такава власт може да има в държава, в която останалите три власти са независими. Когато останалите три власти са зависими, четвъртата обяснимо изпитва затруднения и тогава се получава това чувство на пропадане. И да не забравяме, че оценката за липсата на свобода в българските медии не е отвън, защото всички международни организации, които правят проучванията си, всъщност стъпват на мнения, събрани от български журналисти – чрез допитванията си към тях, те определят каква е средата у нас. Стигнахме до там, че когато говориш нормално, започваш да бъдеш клеймен. Но който се опитва да манипулира фактите рано или късно губи авторитет.
Доц. Жана Попова:
Поздравявам Светльо Иванов за това, че трябва да се справя с цялата тази вестникарска хартия, която е употребена по повод неговия анонс „Не пазете тишина“. Поздравявам го и за куража му да прави журналистиката, за която говори. Не бива да забравяме, че никой журналист не може да си върши работата под икономически или физически натиск. В момента имаме уникалния шанс журналистите да работят и да докажат, че могат да правят качествена журналистика, въпреки медията, и, това важи, и за частните, и за обществените медии, и за медиите в интернет. Моделът на двата кръга медии не дава шанс на никакви видове журналистика – аналитичната и публицистичната журналистика изчезват, информационната е на много ниско ниво. Но чието и да е изданието, там има журналисти и те трябва да стоят с името си зад думите си. Сливането на издатели с разпространители също е погрешен модел. И той се случи с мълчание и парламентарни решения, които са правени в определена посока. Важно е най-сетне да знаем какво е положението с професията на журналистите в тази държава. А що се отнася до обществените медии, в БНТ в момента основният въпрос е какво ще стане със журналистиката. Функцията на обществената медия е да ни информира какво се случва в обществото и държавата, но за съжаление не по начина, по който го прави сега.
За какво не трябва да мълчим?