Тодоровден, един от най-колоритните народни празници, се отбелязва в първата събота от Великденските пости. Предшестван е от Тодоровата неделя, наричана още Тримирна, Гладна, дори Черна неделя. През седмицата между Сирни заговезни и Тодоровден трябва да се пази строг пост. Според народните представи това е време, в което здравето на хората, приплода при животните и бъдещата реколта са поставени в опасност, тъй като нощем бродят таласъми и други нечисти сили. На някои места наричали страховитите същества „св. Тодор на бял кон и баба Тудорица“.
Тези названия са още един пример за преплитане на езически вярвания и православна традиция. Нека припомним, че още през Ранното средновековие българите почитали християнския светец Тодор, обединявайки култа към светите великомъченици Теодор Стратилат (честван от християните на 8 февруари) и Теодор Тирон (денят му е на 17 февруари в православния календар, в католическия – на 9 ноември).
През Тодоровата неделя действат много забрани, засягащи главно жените – те не бива да закъсняват вечер, момите не правят седенки, не се пере с бухалка, не се оре и не се сее, за да се предпазят хората и реколтата от гръм и градушка. Както се пее в една популярна песен, св. Тодор наказва тези, които не спазват въздържание:
Таз неделя Тодоришка не се яде, не се пие, не се преде, не се тъче…
Ако се събират малки моми и ергени на седянка,
свети Тодор кон си влачи по керемиди и тавани…
керемидите падат на момите по полите, на момците по главите…
Забранено е също да се пере и да се сушат дрехи, за да се избегнат някои болести като глухота, „изсъхване“ на части от тялото и пр. Други забрани и обредни действия пък пазят от лудост, „въртоглавие“ или „шемет“ при хора и животни.
На празника, още преди изгрев слънце, моми и невести приготвят обредни хлябове, често във формата на кон или подкова. Върху тях слагат сол, скилидки чесън, орехови ядки. Докато ги раздават на съседи и роднини, жените бягат, ритат се и цвилят, наподобявайки коне. Вярва се, че така ще се раждат повече кончета и деца.
Тодоровден е сред празниците, свързани с прехода от зима към лято.Според народните представи, на своя ден св. Тодор забива гореща главня в земята и я затопля. След това съблича деветте си кожуха и отива при Господ, за да се помоли за лято. Светецът се счита за покровител на конете, самият той язди бял кон, подкован „със сребърни клинци и златни подкови“. Подобно е обещанието, което мъжете дават на своето конче, подготвяйки го за кушията на Тодоровден. Ако конят победи, юнакът се врича „копитата му да посребри, юздата да му позлати“.
Празникът е сред най-почитаните народни традиции и днес. След конните надбягвания, организирани край градове и села, победителите непременно трябва да съберат гости в дома си. На много места се правят курбани в чест на „конския светец“. Празнуват и всички, които носят името Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.
Снимки: БГНЕС
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..