Дошла е цветна Цветница, песен се чуе на хоро

Честит празник!

БНР Новини

Ден след Лазаровден и седмица преди Великден е Цветница – пролетен обичай, посветен на възраждащата се природа и нейната животворна сила. В църковния календар този празник е посветен на влизането на Христос в Йерусалим, където го посрещат с лаврови и маслинови клонки – дни преди да бъде разпнат на кръста. Отбелязва се и от православни, и от католици, и от протестанти.

Снимка




У нас се нарича още Връбница, Цветна неделя, Куклинден. По традиция сутринта се посещава празничната църковна служба, от която хората си тръгват с осветени върбови клонки, здравец и цветя, които поставят пред домашната икона и на входната врата. Някога запазвали венчето от върба заради вярата в магическите сили на осветената клонка да предпазва от болести, уроки и стихийни бедствия. През пролетта и лятото, когато се задавала буря, изнасяли това венче на двора и поглеждали през негокъм градоносните облаци, за да се изчисти небето. Или запалвали част от клонката, за да предотвратят падането на гръмотевици. С върбова пръчка, взета от църквата на този ден, изкарвали животните на първата пролетна паша, за да са здрави и да има добър приплод.




На Връбница се правят специални хлябове, които са част от моминските обреди. През този ден се изпълняват ритуални действия, които завършват обичая Лазаруване. Преди обед момите се събират при най-близката река. Всяка носи върбово венче, китка или малко хлебче, наричано кукла. Момичетата пускат в реката „обредните реквизити“ и наблюдават чие венче (китка или хлебче) течението на водата ще понесе най-бързо и ще излезе първо в надпреварата. Притежателката му става кумица и от този момент се радва на специално внимание.

Снимка



Постите не са свършили, но поради значимостта на празника се разрешава риба. Традицията все още не допуска сключените хора. Играе се само Боенец (Буенек, Буянец) – буйно, несключено хоро, изпълнявано на песен. Същото име носи и момата, която води това хоро със ситна стъпка в дясна посока, а отворената верига лъкатуши и на моменти се „засилва“.




Днес празникът продължава да се отбелязва из цялата страна. Върбови клонки и цветя красят домовете и християнските храмове. Най-празнично е настроението в домовете на имениците. А те са наистина много – празнуват всички, които носят име на цвете, храст или дърво.

Снимки: архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50