„Кармен“ от киносезона на „Ковънт Гардън“

Отидох с любопитство да видя тази продукция на именития австралийски режисьор Бари Коски, представена най-напред във Франкфуртската опера през юни миналата година. Още повече, че и Софийската опера представи наскоро модерна постановка на шедьовъра на Бизе, която също беше приета противоречиво от публиката.

Веднага ще призная възхищението си от усета на Бари Коски за визия, за пластика и за динамика, от способността му да изпълни сцената само чрез движението на героите по една широка стълба, каквато представляваше целия декор, както и да раздвижи хора плюс умело вплетени шестима балетисти в една непрекъснато пулсираща материя – удоволствие за окото! В този смисъл потвърждавам, че е гениален! Но когато Кармен се появи в първо действие в костюм на горила, се почувствах раздразнена. След това започнах да мисля какво и искал да каже режисьорът – дали е закачка с животинската натовареност на възприятието ни на този образ. Водещата Клеменс Бартън Хил ни подготви, че целта на тази постановка е да ни накара да се замислим, бягайки от испанския кич в традиционните постановки. Е, да, аз останах зареяна в мислите си чак до антракта. Защо, след като се измъква от костюма на горила, Кармен е облечена с панталони? Това символ на феминизма ли е? И дали ефектното раздвижване на хора, а и на повечето персонажи не е самоцелно? Тук трябва да отбележа и изключителното чувство за хумор на режисьора Бари Коски! Да, 12-годишната ми дъщеря изгледа с интерес спектакъла. Да, ние, музикантите се забавлявахме на много места. Да, преситената от класически постановки западноевропейска публика сигурно също търси и се забавлява на такива различни спектакли. Но струва ми се, че българската публика има нужда да гледа красив спектакъл на „Кармен“ и да съпреживее историята и удоволствието от испанския колорит, а не да се позамисли или да посмее на стереотипите в класическите постановки и на операта въобще. Неслучайно мислите ми все се връщаха към спомена за страхотно направената сцена в кръчмата на Лилас Пастиа в постановката на Ричард Еър, която гледахме преди няколко години в прожекция от киносезона на Метрополитън!

В спектакъла на Бари Коски много ефектно беше направено началото на четвърто действие, когато картината от мрачна, черно-бяла стана изведнъж цветна и пъстра. Но когато Франческо Мели в ролята на Дон Хосе се препъна в огромния, наистина огромния шлейф на Кармен по време на драматичната финална сцена, отново се замислих за горките оперни артисти – жертви на полета на творческата фантазия на режисьора.

Ето, интересно преминаха четирите часа прожекция на „Кармен“ от киносезона на „Ковънт Гардън“! В звуковия файл чуйте и впечатленията на елегантната зряла двойка до мен на реда в киносалона, както и репортерски запис от спектакъла – „Сегидилята“ на Кармен в изпълнение на руския мецосопран Анна Горячова. В тази постановка тя направи своя успешен дебют в Ковънт Гардън, както и чешкият диригент Якуб Хруша.