Актрисата Мария Стефанова: Театърът и семейството са моят живот

Мария Стефанова
Снимка: Георги Бангиев

Голямата българска актриса Мария Стефанова гостува в „Нощен Хоризонт” само часове след като получи наградата „Аскеер” 2018 в категорията за главна женска роля в спектакъла „Три високи жени” на Едуард Олби с режисьор Стефан Спасов. Спектакълът се играе в Народния театър. Актрисата е отново на първата ни сцена след 25 години раздяла.

Мария Стефанова изявява своите артистични заложби още на 5 години, когато в детската градина в Горна Джумая играе ролята на Скакалеца. Освен това обичала всяка вечер да танцува казачок пред своите баба и дядо. В ранните ученически години в София от училище ги водили в Младежкия театър. С отварянето на завесата Мария „примирала” в залата и оттогава „заобичала” театъра. По-късно, в прогимназията, нейната майка, която е била учителка по български език и литература, завела Мария в Народния театър и тази среща се оказала съдбовна. Тогава разбрала, че сърцето я тегли към театъра. В онези години Мария Стефанова гледала постановката „Ромео и Жулиета” към  30 пъти с всичките изпълнителки на Жулиета. И досега още помни сцените с Апостол Карамитев.

Завършва ВИТИЗ при Моис Бениеш, който й „отваря очите” за световната литература. За българската знаела вече много от майка си и от своето собствено любопитство към книгите. Бениеш разширил хоризонта й интелектуално, често дори водил своите възпитаници на нощни разходки в София, за да усетят архитектурата на града. Първата роля на Мария Стефанова на професионалната сцена е в спектакъла „Емилия Галоти” на Лесинг в театъра във Враца. На премиерата прави всички възможни грешки – настъпва кринолина си, прави лапсуси..., но с тази роля и с още много други обикаля целия окръг повече от един сезон. Следват ролите в Русенския театър, а после и в театъра в Пловдив, където играе 10 години. Всички роли в тези театри и срещите й с режисьорите се превръщат в нейния втори театрален университет. В Пловдив се среща с режисьорите Христо Христов, Пантелей Пантелеев, Любен Гроис, Крикор Азарян. Играе Настася Филиповна в „Идиот”, Ния в „Преспанските камбани”, Катерина в „Укротяване на опърничавата”, Костанда в „Свекърва”. И макар че е още млада, често се случвало да играе доста по-възрастни героини /пр. Костанда/, но това не пречило на великолепните й превъплъщения.

Мария Стефанова е поканена в Народния театър след поредния Преглед на българската драма и театър и поредните награди, които е получила. Първата й среща е с режисьора Кръстю Мирски в ролята на Гурмижска от „Лес” на Островски. Героинята отново е на по-голяма възраст от актрисата, но пък я среща с режисьор „съкровищница от знания и опит”. Не е лесно за един млад човек да влезе в средата на актьорите от Народния театър, но тя не се страхувала от взаимоотношенията, не се страхувала от работата и след време вече се е доближила и до „най-острите характери” в театъра. Следват години на много роли в театъра. Сред тях са Нора от „Душата на поета”, Масларска от „Милионерът” и много, много други, а сега и жената А в „Три високи жени”. Над 200 са нейните роли в театъра. Но идва 1994 год., когато е пенсионирана - само на 55 години, в разцвета на силите си, когато играе много активно. Но за този несправедлив акт тя не желае да говори...И започва друг период от нейния живот. Поставя пиесата „Удушвачът” на Азиз Несин в Благоевградския театър. По-късно е поканена от Славка Славова, Таня Масалитинова и Георги Георгиев-Гец да създаде същата пиеса и в театър „Барбуков”, с който пътува 12 години. В постановката „Може би на покрива има кон” на частния театър е помощник-режисьор на Крикор Азарян.

Не са малко превъплъщенията на Мария Стефанова и в киното. Играе в „Късче небе за трима”, „Иван Кондарев”, „Вчера”, „ Всичко е любов”, „Ла донна е мобиле”,  „Петък вечер”, както и телевизионните сериали „Сами сред вълците” , „Дунав мост” и други. Може би вече е време за книга, но Мария Стефанова изчаква да се отдалечи от времето, да има дистанция, да изстинат емоциите, за да пресъздаде всичко максимално обективно, а не с пристрастия.

В живота ѝ е имало не малко горчиви и сурови уроци. Но днес тя не желае да се „обръща с гняв назад”/позаглавието на пиесата на Джон Осбърн/. Упоритостта и справедливостта са част от нейния борбен характер. Тя е  една силно емоционална, толерантна и високо интелигентна жена и творец, която печели сърцата на хората.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Петко Бонев: Има доказани начини Камерна опера Благоевград да работи успешно

Месец декември започна с „изтичане на информация“ в социалните медии за предстоящо закриване на Камерната опера в Благоевград. „Много моля хората, които непрекъснато пускат слухове и използват социалните мрежи като вид медия, да не създават изкуствено напрежение, където го няма. Няма да бъде закрита камерната опера, но трябва по някакъв начин да се..

обновено на 24.12.18 в 17:27
Мариус Донкин (л), Диана Янкулова и Явор Стаматов (д)

Мариус Донкин: За единението трябва да намерим себе си в общността

Народният театър навлиза в своя 130-и сезон с много амбициозна програма на всичките си сцени.  За предаването „Неделя 150“ по „ Хоризонт“ ръководителят на институцията Мариус Донкин каза: "Мисля си, че не само този сезон ще бъде български, но този наистина е такъв с „Опит за летене“ на Радичков, а и следващата седмица предстоят две премиери..

публикувано на 16.12.18 в 14:01

Предстои тайно поетическо четене в рамките на Литературния фестивал

Тайно поетическо четене ще се проведе в неделя в рамките на Софийския международен литературен фестивал. Мястото и имената на поетите и музикантите, които ще се включат в четенето, са тайна. В предаването „Преди всички“ програмният директор на Фестивала Тодора Радева посочи, че който иска да се включи, трябва да се регистрира в страницата на..

публикувано на 14.12.18 в 10:14

Баладите на Шопен в нови записи на Антонина Бонева

Изтъкнатата българска пианистка Антонина Бонева осъществи нови записи по покана на "Музикална къща БНР". В Първо студио на Националното радио Бонева направи нова регистрация на четирите клавирни балади от Фредерик Шопен, изключително популярни и обичани от публиката, но твърде рядко изпълнявани в интеграл. В интервю за предаването "Алегро виваче" по..

публикувано на 14.12.18 в 09:58
Сцена от операта „Джоконда“

Габриела Георгиева: винаги съм усещала Джоконда много близка до сърцето си

„Джоконда е интересен образ, едно прелестно създание, певица и танцьорка, улична артистка. Много чист, много истински човек. И тя остава такъв човек, въпреки всички препятствия и предизвикателства, които се изпречват пред нея. Когато Джоконда разбира, че любовта й към Енцо Грималди не е споделена, защото той е влюбен в Лаура, тя взема съдбоносно..

публикувано на 13.12.18 в 18:25

Регионалната библиотека в Благоевград се радва на извънреден детски интерес

Няколко пъти са се увеличили през тази година малките читатели в регионалната библиотека „ Димитър Талев“ в Благоевград. Истински рекорд е фактът, че за един ден в детския отдел са се записали над 700 деца. Още в репортажа на Кети Тренчева: Впечатляващият интерес на малките читатели към книгите е търсенето на иновативни форми от страна на ръководството..

публикувано на 13.12.18 в 18:25

Гастрол на Македонската опера на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора

Македонската опера и балет в Скопие гостува за първи път на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора със спектакъл на „Севилският бръснар“ . Оперният шедьовър на Джоакино Росини беше представен в нов прочит на австрийската режисьорка Урсула Хорнер . Тя е възпитаник на Университета по музика и сценични изкуства във Виена,..

публикувано на 13.12.18 в 18:05