Растеж на икономиката между 3 и 3,5% до края на годината, както и в средносрочен план, прогнозират икономистите на БАН. Според експертите очакваният ръст ще се определя от нарастването на вътрешното потребление, на износа и на инвестициите. 

Александър Тасев, директор на Института за икономически изследвания при БАН, уточни: 

"България трябва да има едно по-добро икономическо развитие, догонващо развитие, защото дори един растеж от 3-4 процента, който за една развита, за една силна икономика е добър, за нас той е недостатъчен, за да се доближим до европейските стандарти. 

България трябва да се опита да мобилизира своите възможности и потенциал, за да имаме едно по-добро бъдеще".

Ако погледнем на икономическия ръст в различните сектори на икономиката, се вижда запазването на високите темпове на растеж при експортноориентираните отрасли като производството на каучук и пластмаси, неметалните материални продукти и металните изделия. И въпреки преимуществото на едни над други сектори, като секторно балансиран растеж определи нарастването на българската икономика доцент Виктор Йоцов:

"Растежът беше относително добър – 3,6% – за съжаление, малко по-нисък от този през 2016 година. Все пак трябва да знаем, че предстоят корекции през лятото, тъй че са възможни и някакви корективи в положителна посока. 

Това, което е по-неблагоприятно, е, че въпреки че растежът в България е над средния за Европа, виждате, че ние вече отиваме – от новите страни-членки, кажи-речи, на дъното. Има само две страни с по-нисък растеж. Това е неприятно, защото забавя темповете на сближаване и на конвергенция, което ние така искаме.

В същото време е малко разочароващо, че някои от структуроопределящите сектори, като промишленост, информация, далекосъобщения, намаляват приноса си в общия растеж, особено по брутна добавена стойност".

Това, че икономическият растеж се дължи основно на вътрешни фактори, го прави по-устойчив, по-предвидим, но и по-слаб, посочват икономистите от БАН. Те предупредиха още за ниските нива на усвояване на евросредствата през първите две години от началото на настоящия програмен период. 

Професор Гарабед Минасян нарече "порочна" тенденцията през последните години на задържането на разходната част на държавния бюджет, както и при капиталовите разходи, където се наблюдава също изоставане от планираното харчене, което ощетява растежа:

"За 2009-2017 година "са спестени" повече от 10 милиарда лева капиталови разходи – държавни инвестиции, от официално планираните. Ако те бяха реализирани, Брутният вътрешен продукт щеше да бъде с около 33 милиарда лева повече – тоест към 2017 година Брутният вътрешен продукт можеше да бъде примерно с около една трета повече", обясни проф. Минасян.

Имаме и  вътрешен пазар на труда, който вече поема 3 милиона активни българи. Това съобщи професор Победа Луканова. Като положителна тенденция тя изведе факта, че хората остават в сферата на заетостта, а не излизат от нея или не преминават отново в категорията на неактивните. Проф. Луканова отрече и често повтаряната теза на работодателите за липсата на работна сила. Според нея кадри няма само за определени позиции. 

Подробности по темата може да научите от звуковия файл.