Колоритни керамични лампи, живописни релефни чаши и чинии и елегантни ръчно рисувани бижута от порцелан могат да се видят на първата самостоятелна изложба на Злата Златкова в софийската художествена галерия „Лампион“.
Цялата изложба е посветена на природата, тя е вечен източник на вдъхновение за мен. Обожавам природата, обожавам да я наблюдавам и често оттам идват идеите. Тук много сериозна тематика са цветята, – разказва за изложбата си „Пролет на прага на лятото“ младата жена, която е завършила социална педагогика и психология, но в нейна всепоглъщаща любов се превръща керамиката.
В момента, в който се срещнах с глината, стана химия. Тя ме намери. Тя просто беше нещо, в което остана моето сърце и продължих да се развивам в тази посока. Глината е любопитен материал, когато ѝ научиш особеностите. Тя има характер. Понякога не обича да слуша, понякога слуша. Понякога зависи и от твоето собствено настроение.
Едно от първите неща, които прави Злата преди 7 години, е вазичка за стена за сухи цветя и оттогава талантливите ѝ ръце извайват неповторими по красота и разнообразие предмети. Комплектите на чаши и чинии, въпреки че са много красиви, са функционални за употреба и могат да се ползват ежедневно.
Те са изработени от порцелан с високи релефи и са дорисувани с т. нар. акварелна техника директно с бои върху глината. Висок релеф означава изпъкнала форма върху плоскост, – обяснява Злата. – Ако си представим чиния, все едно е сложено истинско, примерно, цвете върху нея. Рядко се вижда подобно нещо, защото много често в керамиката се използва обратното – плитък релеф, който се издълбава навътре в изделието. Да се прави висок релеф е доста по-трудоемко, но той изглежда много реалистично.
Изящните бижута, показани на изложбата, които могат да задоволят дори и най-взискателните вкусове, също са направени от порцелан.
Порцеланът е по-особен от глината, по-неподатлив, по-претенциозен материал е, – казва Злата Златкова. – С него се работи бързо и прецизно, защото той изсъхва много бързо и човек трябва да има предварителен план в главата. Защото аз много често като седна да работя с глина, не знам какво точно ще направя, но с порцелана човек не може да си го позволи, трябва да има някаква идея, за да не се губи време.
След това порцеланът се пече на висока температура – 1000 градуса в специална пещ. А после върху изпечения материал се нанася рисунката, която накрая се покрива с прозрачна глазура. Това е едно от най-трудните неща, защото рисунката се размазва дори ако дишаш силно над нея, – споделя тънкостите Злата Златкова. – Затова порцеланът е много капризен в това отношение. Много е труден за работа, но се свиква с всичко – с характера, с капризите. В зависимост от сложността на рисунката едни обици отнемат между половин и два часа, но за едно колие примерно са нужни 7-8 часа.
Има ли Злата Златкова все още нереализирани идеи?
Пълна съм с идеи и нямам достатъчно време да ги осъществя. Искам денонощието да е 48 часа, да мога да работя повече. Надявам се да имам все още творчески заряд за дълго време, – пожелава си тя.
Снимки: Десислава Семковска и Владимир Калудиев
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..