Злата Златкова рисува „Пролет на прага на лятото“ върху порцелан

Колоритни керамични лампи, живописни релефни чаши и чинии и елегантни ръчно рисувани бижута от порцелан могат да се видят на първата самостоятелна изложба на Злата Златкова в софийската художествена галерия „Лампион“.

Цялата изложба е посветена на природата, тя е вечен източник на вдъхновение за мен. Обожавам природата, обожавам да я наблюдавам и често оттам идват идеите. Тук много сериозна тематика са цветята, – разказва за изложбата си „Пролет на прага на лятото“ младата жена, която е завършила социална педагогика и психология, но в нейна всепоглъщаща любов се превръща керамиката.

В момента, в който се срещнах с глината, стана химия. Тя ме намери. Тя просто беше нещо, в което остана моето сърце и продължих да се развивам в тази посока. Глината е любопитен материал, когато ѝ научиш особеностите. Тя има характер. Понякога не обича да слуша, понякога слуша. Понякога зависи и от твоето собствено настроение.

Едно от първите неща, които прави Злата преди 7 години, е вазичка за стена за сухи цветя и оттогава талантливите ѝ ръце извайват неповторими по красота и разнообразие предмети. Комплектите на чаши и чинии, въпреки че са много красиви, са функционални за употреба и могат да се ползват ежедневно.

Те са изработени от порцелан с високи релефи и са дорисувани с т. нар. акварелна техника директно с бои върху глината. Висок релеф означава изпъкнала форма върху плоскост, – обяснява Злата. – Ако си представим чиния, все едно е сложено истинско, примерно, цвете върху нея. Рядко се вижда подобно нещо, защото много често в керамиката се използва обратното – плитък релеф, който се издълбава навътре в изделието. Да се прави висок релеф е доста по-трудоемко, но той изглежда много реалистично.

Изящните бижута, показани на изложбата, които могат да задоволят дори и най-взискателните вкусове, също са направени от порцелан.

Порцеланът е по-особен от глината, по-неподатлив, по-претенциозен материал е, – казва Злата Златкова. – С него се работи бързо и прецизно, защото той изсъхва много бързо и човек трябва да има предварителен план в главата. Защото аз много често като седна да работя с глина, не знам какво точно ще направя, но с порцелана човек не може да си го позволи, трябва да има някаква идея, за да не се губи време.

След това порцеланът се пече на висока температура – 1000 градуса в специална пещ. А после върху изпечения материал се нанася рисунката, която накрая се покрива с прозрачна глазура. Това е едно от най-трудните неща, защото рисунката се размазва дори ако дишаш силно над нея, – споделя тънкостите Злата Златкова. – Затова порцеланът е много капризен в това отношение. Много е труден за работа, но се свиква с всичко – с характера, с капризите. В зависимост от сложността на рисунката едни обици отнемат между половин и два часа, но за едно колие примерно са нужни 7-8 часа.

Има ли Злата Златкова все още нереализирани идеи?

Пълна съм с идеи и нямам достатъчно време да ги осъществя. Искам денонощието да е 48 часа, да мога да работя повече. Надявам се да имам все още творчески заряд за дълго време, – пожелава си тя.

Снимки: Десислава Семковска и Владимир Калудиев