На гости на оперния фестивал "Барток Плюс" в Мишколц

Снимка: Bartók Plusz Operafesztivál
Мишколц е много интересен град. Бих го сравнила със Созопол по времето на Аполония. Целият град живее в атмосферата на фестивала. Навсякъде, по всяко време се случва нещо артистично. По традиция фестивалът се открива с голямо празнично шествие из града, водено от мажоретки и духов оркестър. Следват огромни кукли на конци, в ролите на които дефилират артисти на кокили. После елегантни дами и кавалери в бални костюми и още, и още… Представете си как пъстрото шествие преминава шумно през града, някои от гражданите на Мишколц се показват през прозорците и гледат, а много други го съпровождат по улиците, правят снимки и клипове. Сред тях бях и аз и се чувствах забавлявана и щастлива! Мислех си, че ни липсва този стремеж към радостта от живота и трябва да го добавим и в нашите български фестивали.


СнимкаВ първата празнична вечер на един от площадите в Мишколц имаше различни малки представления - като съчетание със знамена например. Преди вечерните спектакли в Оперния театър артисти от балетната трупа правят мини представления пред сградата на театъра за преминаващите по улицата хора и се събира много публика. Има концерти на открито по площадите, освен в залите на театъра и в една от църквите. А черешката на тортата е един механичен роял с емблемата на фестивала, който дефилира из целия град и свири "ала Клайдерман", управляван от романтичен пианист с дълги посребрени коси.

А всъщност фестивалът е посветен на композитора Бела Барток и операта след него, на създаденото от творците в днешно време. Което съвсем не предполага популярна и лесно смилаема музика. Но кредото му е след епохата на разпада на мелодиката и отдръпването на творците в своя личен свят през ХХ век, да помогне на композиторите и публиката отново да се намерят един друг. Кой стои зад това кредо? Както у нас имаме един голям визионер, който създава фестивали, проправя нови пътища за българското изпълнителско изкуство и на запад, и на изток – акад. Пламен Карталов, така и тук имат един голям визионер - маестро Гергели Кеселяк. Преди 21 години той създава оперната трупа към Националния театър на Мишколц, който е най-старият в Унгария. През 2001 г. е сред създателите на Оперния фестивал "Барток Плюс", а преди 5 години учредява към него конкурс за композиция на съвременна опера. Той дирижира в Националната опера в Будапеща и най-важните унгарски оркестри, както и по цял свят, има изяви и като режисьор и композитор. Миналата година веднага оцених визионерския му размах, а тази година имах възможността да го оценя и като диригент, който страстно се отдава на музиката и в същото време съвършено точно владее оркестъра. Гледах под негово диригентство концертно изпълнение на рок операта „Стефан, Кралят“, което е унгарският еквивалент по значимост на рок операта "Исус Христос Суперзвезда". Създадена е през 1983 г. Разказва за свети Стефан – първият унгарски крал, който въвежда християнството в Унгария. Превърнала се е в класика. Всеки унгарец я знае. Беше много заразяващо с емоция да гледам как цялата публика си тактува и се "кефи", казано с лексиката на рока.

СнимкаВ осмата фестивална вечер маестро Гергели Кеселяк ще дирижира премиерата на операта "Рок Джовани" – продукция на фестивала "Барток Плюс", която пренася Моцарт и неговия шедьовър "Дон Жуан" в света на съвременните музикални инструменти и музика. „Сигурен съм, че Моцарт би бил очарован от съвременния саунд и веднага би го използвал!“ - каза маестро Кеселяк в разговора ни преди трейлъра за събитието, който беше изпълнен на площада „Свети Стефан“.

Но първият и най-силен акцент на оперния фестивал "Барток Плюс" в Мишколц беше премиерата на „3 Барток“ – продукция, която обединява в един спектакъл три шедьовъра на Барток – балетите „Дървеният принц“ и „Чудният Мандарин“ и операта „Замъкът на херцога Синята брада“. Постановка на големия полски режисьор Михал Знаниецки, която тълкува творбите на Барток през психоанализата на Зигмунд Фройд. „Трябваше само да следвам характеристиката на епохата“ сподели Знаниецки в разговора ни. „Това е времето на Барток, Шимановски, Малер и всички композитори и художници, изразяващи идеите на Фройд и Юнг в изкуството. И трите творби разказват за човешката душа. Аз ги „прочитам“ като урок - за първата любов и първата целувка, за опознаването на живота и изненадата колко тежък или колко лек може да бъде той. Реших ключът да бъде въвеждането на персонажа на лекаря психоаналитик, който прави психоанализа на Юдит. Първата част „Дървеният принц“ разглежда проблема за инициацията, за кастрацията на майката. След това в „Чудният мандарин“ ние имаме три различни мъжки образа – на младия, зрелия и възрастния мъж. Това може би са фигурите на сина, на съпруга и на бащата. Така достигаме до вратите в "Замъка на херцога Синята Брада". Всеки от нас има различни врати, водещи към нашето минало, към нашите проблеми и страхове. Това са ключовете към трилогията, а Херцога Синята брада накрая отваря тези врати. Мисля, че така всичко следва логично. Да, това е режисьорски театър като идея, но във формата на италианския традиционен оперен театър с добър дизайн“, каза Знаниецки.

СнимкаДва спектакъла имаше тази продукция – и двата бяха в пълна зала и завършиха с дълги аплаузи. Имаше голям успех, въпреки че доста от колегите изкуствоведи и журналисти не успяха да разчетат и да възприемат тази режисьорска концепция. Но пък предизвикателството си заслужава. Защото, както каза още Михал Знаниецки: „Смисълът на всеки фестивал е да срещне хората – и артистите, и публиката. В Мишколц имам усещането, че целият град живее с този фестивал. Навсякъде има фестивални изяви, хората говорят за фестивала. Това е много, много хубаво! Има диалог. Можеш например да срещнеш артистите, които поставят операта "Рок Дон Жуан", идващи на моите репетиции. А ние ходим да гледаме техните репетиции. Много е важно за артистите да се запознават с други продукции, с друг начин на мислене. Обичам това и смятам, че е много хубаво!“. За мен също е много интересно да обменям оценки и идеи с колеги от Унгария, Австрия, Хърватия, Италия, Холандия, Великобритания, Русия, Австралия.

Репортажа на Росица Кавалджиева - специален пратеник на БНР в Мишколц, можете да чуете в звуковия файл. Още за фестивала "Барток Плюс" слушайте и в предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива“ в неделната вечер.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Петко Бонев: Има доказани начини Камерна опера Благоевград да работи успешно

Месец декември започна с „изтичане на информация“ в социалните медии за предстоящо закриване на Камерната опера в Благоевград. „Много моля хората, които непрекъснато пускат слухове и използват социалните мрежи като вид медия, да не създават изкуствено напрежение, където го няма. Няма да бъде закрита камерната опера, но трябва по някакъв начин да се..

обновено на 24.12.18 в 17:27
Мариус Донкин (л), Диана Янкулова и Явор Стаматов (д)

Мариус Донкин: За единението трябва да намерим себе си в общността

Народният театър навлиза в своя 130-и сезон с много амбициозна програма на всичките си сцени.  За предаването „Неделя 150“ по „ Хоризонт“ ръководителят на институцията Мариус Донкин каза: "Мисля си, че не само този сезон ще бъде български, но този наистина е такъв с „Опит за летене“ на Радичков, а и следващата седмица предстоят две премиери..

публикувано на 16.12.18 в 14:01

Предстои тайно поетическо четене в рамките на Литературния фестивал

Тайно поетическо четене ще се проведе в неделя в рамките на Софийския международен литературен фестивал. Мястото и имената на поетите и музикантите, които ще се включат в четенето, са тайна. В предаването „Преди всички“ програмният директор на Фестивала Тодора Радева посочи, че който иска да се включи, трябва да се регистрира в страницата на..

публикувано на 14.12.18 в 10:14

Баладите на Шопен в нови записи на Антонина Бонева

Изтъкнатата българска пианистка Антонина Бонева осъществи нови записи по покана на "Музикална къща БНР". В Първо студио на Националното радио Бонева направи нова регистрация на четирите клавирни балади от Фредерик Шопен, изключително популярни и обичани от публиката, но твърде рядко изпълнявани в интеграл. В интервю за предаването "Алегро виваче" по..

публикувано на 14.12.18 в 09:58
Сцена от операта „Джоконда“

Габриела Георгиева: винаги съм усещала Джоконда много близка до сърцето си

„Джоконда е интересен образ, едно прелестно създание, певица и танцьорка, улична артистка. Много чист, много истински човек. И тя остава такъв човек, въпреки всички препятствия и предизвикателства, които се изпречват пред нея. Когато Джоконда разбира, че любовта й към Енцо Грималди не е споделена, защото той е влюбен в Лаура, тя взема съдбоносно..

публикувано на 13.12.18 в 18:25

Регионалната библиотека в Благоевград се радва на извънреден детски интерес

Няколко пъти са се увеличили през тази година малките читатели в регионалната библиотека „ Димитър Талев“ в Благоевград. Истински рекорд е фактът, че за един ден в детския отдел са се записали над 700 деца. Още в репортажа на Кети Тренчева: Впечатляващият интерес на малките читатели към книгите е търсенето на иновативни форми от страна на ръководството..

публикувано на 13.12.18 в 18:25

Гастрол на Македонската опера на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора

Македонската опера и балет в Скопие гостува за първи път на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора със спектакъл на „Севилският бръснар“ . Оперният шедьовър на Джоакино Росини беше представен в нов прочит на австрийската режисьорка Урсула Хорнер . Тя е възпитаник на Университета по музика и сценични изкуства във Виена,..

публикувано на 13.12.18 в 18:05