На гости на оперния фестивал "Барток Плюс" в Мишколц

В осмата фестивална вечер маестро Гергели Кеселяк ще дирижира премиерата на операта "Рок Джовани" – продукция на фестивала "Барток Плюс", която пренася Моцарт и неговия шедьовър "Дон Жуан" в света на съвременните музикални инструменти и музика. „Сигурен съм, че Моцарт би бил очарован от съвременния саунд и веднага би го използвал!“ - каза маестро Кеселяк в разговора ни преди трейлъра за събитието, който беше изпълнен на площада „Свети Стефан“.

Но първият и най-силен акцент на оперния фестивал "Барток Плюс" в Мишколц беше премиерата на „3 Барток“ – продукция, която обединява в един спектакъл три шедьовъра на Барток – балетите „Дървеният принц“ и „Чудният Мандарин“ и операта „Замъкът на херцога Синята брада“. Постановка на големия полски режисьор Михал Знаниецки, която тълкува творбите на Барток през психоанализата на Зигмунд Фройд. „Трябваше само да следвам характеристиката на епохата“ сподели Знаниецки в разговора ни. „Това е времето на Барток, Шимановски, Малер и всички композитори и художници, изразяващи идеите на Фройд и Юнг в изкуството. И трите творби разказват за човешката душа. Аз ги „прочитам“ като урок - за първата любов и първата целувка, за опознаването на живота и изненадата колко тежък или колко лек може да бъде той. Реших ключът да бъде въвеждането на персонажа на лекаря психоаналитик, който прави психоанализа на Юдит. Първата част „Дървеният принц“ разглежда проблема за инициацията, за кастрацията на майката. След това в „Чудният мандарин“ ние имаме три различни мъжки образа – на младия, зрелия и възрастния мъж. Това може би са фигурите на сина, на съпруга и на бащата. Така достигаме до вратите в "Замъка на херцога Синята Брада". Всеки от нас има различни врати, водещи към нашето минало, към нашите проблеми и страхове. Това са ключовете към трилогията, а Херцога Синята брада накрая отваря тези врати. Мисля, че така всичко следва логично. Да, това е режисьорски театър като идея, но във формата на италианския традиционен оперен театър с добър дизайн“, каза Знаниецки.

Два спектакъла имаше тази продукция – и двата бяха в пълна зала и завършиха с дълги аплаузи. Имаше голям успех, въпреки че доста от колегите изкуствоведи и журналисти не успяха да разчетат и да възприемат тази режисьорска концепция. Но пък предизвикателството си заслужава. Защото, както каза още Михал Знаниецки: „Смисълът на всеки фестивал е да срещне хората – и артистите, и публиката. В Мишколц имам усещането, че целият град живее с този фестивал. Навсякъде има фестивални изяви, хората говорят за фестивала. Това е много, много хубаво! Има диалог. Можеш например да срещнеш артистите, които поставят операта "Рок Дон Жуан", идващи на моите репетиции. А ние ходим да гледаме техните репетиции. Много е важно за артистите да се запознават с други продукции, с друг начин на мислене. Обичам това и смятам, че е много хубаво!“. За мен също е много интересно да обменям оценки и идеи с колеги от Унгария, Австрия, Хърватия, Италия, Холандия, Великобритания, Русия, Австралия.

Репортажа на Росица Кавалджиева - специален пратеник на БНР в Мишколц, можете да чуете в звуковия файл. Още за фестивала "Барток Плюс" слушайте и в предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива“ в неделната вечер.