„100 г. Бърнстейн“ от киносезона на „Ковънт Гардън“

В най-голямото събитие от сезона на Кралския балет се превърна спектакълът, посветен на 100-годишнината от рождението на великия американски композитор и диригент Ленард Бърнстейн, който имахме възможността да проследим в прожекции в кината "Арена" в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Плевен и Смолян.

Гледахме две световни премиери на творби на двама изключителни хореографи – балета „Yugen” на Уейн МакГрегър по „Чичестърски псалми” и „Corybantic Games“на Кристофър Уилдън по „Серенада” върху „Пир” на Платон. В сърцето на програмата пък беше разположена възстановка на балета на Лиъм Скарлет „The Age of Anxiety“ по Втора симфония на Бърнстейн. За мен тази вечер беше от една страна вълнуващо пътуване назад във времето из творчеството на гениалния американски композитор и диригент, в което ни съпровождаше негов близък приятел и изследовател – английският журналист Хъмфри Бъртън. От друга страна, бях преизпълнена с усещането, че балетът е най-живото музикално-сценично изкуство днес, което продължава да отразява и да изразява с музика и със силата и красотата на движението на човешкото тяло съвременността! 

„Благодаря на прекрасното предаване "Каста Дива" за възможността, която ми предоставихте да присъствам на прожекцията! Ленард Бърнстейн е американски композитор с разнообразен стил, включващ джаз, модернизъм, традиционна еврейска музика и бродуейски мюзикъл. Много от композициите му са изключително подходящи за танц, както е видно от модерната класика Уестсайдска история, която той създава с бродуейския хореограф Джеръм Робинс. Бърнстейн е също така пианист, диригент и педагог. Балетът „Възрастта на безпокойството“ е създаден през 2014 г. от Лиъм Скарлет с музика от Втората симфония на Ленард Бърнстейн. Както симфонията, така и балета са вдъхновени от произведения на майстора на модерната поезия Уистън Хю Одън, които отразяват атмосферата на несигурност и романтични заблуди в периода след Втората световна война. Балетът „Юген“ е изграден въз основа на древни хорови псалми. Движения, форми, музика и изпълнения на всички участници се съчетават и допълват в едно хармонично цяло. Изпълнението на американската балерина Сара Ламб е блестящо! От нея струи енергия, красота и завладяващо присъствие. Отработени са и най-малките детайли, излъчването й е обаятелно… и те увлича. Сценичното осветление и декора са ефектно подбрани. Без да се натрапват създават дълбочина и една „чистота“, на фона на които изпъква невероятният танц, който те завладява и умиротворява (поне за мен беше така), обсебва те и те кара да се слееш със случващото се. Отпускаш се и се пренасяш в друг, по-различен свят – духовен, бих казала. Това се усеща най-добре в третия балет по „Пир” на Платон! Тук доминира гръцкия епос, въз основа на който са „изградени“ различни по сюжет и въздействие (като емоция) игри, олицетворяващи сила, танцувални умения, любов и страст, преклонение … Духовното властва и те омайва, предизвиква душата ти да танцува и да се слее с тази на героите и изпълнителите … и да се разтвори в техния свят. Музиката те „носи“ в океана на чувствата и в света на неуловимото и мистериозното. Бях много впечатлена и … не можех да си тръгна. Душата ми беше там, в друг по-чувствен и красив свят!“ сподели слушателката на БНР Румяна Пенчева от София, която спечели билети за спектакъла в томболата на предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“.