Не помня момент, в който да съм искала да ставам друго освен художник. Мисля, че от най-ранна детска възраст съм знаела, че това е моето призвание – така започва разговорът ни с Мария Илиева, изтънчена и деликатна млада жена, чиито картини завладяват с невероятна детайлност и реалистичност на изображението. Тя е многолик творец: изпод четката ѝ се раждат приказни детски илюстрации, колоритни натюрморти, изящна живопис и най-нежните женски образи и портрети.
Мария Илиева е завършила специалност „Стенопис” в Националната художествена академия в София и през 1996 г. заедно със сестра си участва в изографисването на криптата на Руската църква в София.
Това беше един много интересен проект – разказва Мария. – Той беше поверен на много талантлива монахиня-художничка – сестра Магдалина от Княжевския манастир, а ние бяхме избрани да бъдем част от изпълнителите. Работихме със смесена техника, боите разреждахме със специална яйчена емулсия, направена по тайна рецепта. От сестра Магдалина научихме невероятно много за иконописта. Тя е била ученичка на Илия Бешков и на руския монах-иконописец Николай Шелехов. Караше ни да работим полупрозрачно, нежно, в прекрасни меки тонове.
Тази нежност и ефирност на образите Мария ще пренесе в изображенията на българките в народни носии. Но това ще стане години по-късно, през 2007-а, а дотогава ѝ предстояла работа по великолепни стенописи по поръчка. Но не само:
През 1997 година търсих подходящо място да изпълня моята дипломна работа – разказва историята на един друг уникален стенопис Мария Илиева. – Потърсих съдействие от тогавашния посланик на Русия в България Александър Авдеев и той ми предостави една от стените в училището към посолството на Русия. Работих цели 7 месеца. И сега кабинетът по история, където са изобразени двамата покръстители на България и Русия – свети княз Борис и свети княз Владимир и сцената „Рождество Христово”, е превърнат в музей на училището.
Пленяващи, спиращи дъха, поразяващи с красотата си – такива са българките в картините на Мария Илиева. Първата девойка в народна носия е отхвърлена от галерията, където художничката излага творбите си, като прекалено претрупана, и Мария решава, че това не е нейното. Но след известно време прави втори опит и тази картина се продава още в ателието за рамки. Мария вижда в това знак, че се е справила добре и това ѝ дава стимул да продължи. Именно тази серия – българките в народни носии като олицетворение на невинност, чистота, любов и красота, превръща Мария Илиева в най-разпознаваемия съвременен български художник, със собствен, неподражаем стил. Впечатляващите портрети сякаш са живи, а от всеки образ струи неподправена женска хубост и нежност.
Необходимо е доста време, за да се постигне сериозен детайл. Например да се направи кожата на лицето да прозира, очите да блестят и да гледат. Доста трудно се рисува уста, много държа да се смекчат сенките на лицето и да се подчертае най-хубавото в един образ – споделя за трудностите Мария Илиева.
Първите модели на художничката са двете ѝ прекрасни дъщери и техни приятелки. След това Мария започва да подбира моделите си в Интернет, а не след дълго заваляват и поръчки от цял свят. Творбите на младата жена са притежание на частни колекции в Германия, Великобритания, Франция, Япония, Русия и САЩ:
Интересно е, че доста от нашите сънародници в чужбина, водени от носталгични чувства, се обръщат към мен да нарисувам жените, дъщерите им или самите тях в носии или в елементи от тях. Досега работата ми ме е срещала с много интересни съдби и прекрасни хора – казва Мария Илиева и добавя, че навсякъде по света се цени този изразителен образ на българката, който грабва, завладява и остава завинаги в сърцата на хората.
Много често намирам свои недостатъци, непрекъснато се сравнявам с най-добрите световни художници в момента и виждам, че има още много какво да се направи – критична е към себе си Мария Илиева. – За да бъдеш художник в България и да се изхранваш само от това, трябва да си много добър. Трудно е. Аз съм много щастлива, че продължавам да рисувам и се надявам и тепърва да има хора, които харесват работата ми, – пожелава си Мария.
Снимки: Десислава Семковска и личен архивАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..