Международният фестивал „Барток плюс“ събра в унгарския град Мишколц музиковеди и музикални журналисти от Унгария, Австрия, Хърватия, Италия, България, Холандия, Русия, Израел и Австралия. Един от най-авторитетните сред тях беше австралийският музиковед Малкълм Гилис – дългогодишен изследовател на творчеството на Бела Барток и автор в престижното английско музикално списание „Opera“. Специално за слушателите на Българското национално радио Малкълм Гилис сподели оценката си за премиерната продукция „З Барток“ на полския режисьор Михал Знаниецки, с която беше открит фестивала и която представи балета „Дървеният принц“, пантомимата „Чудният мандарин“ и операта „Замъкът на херцога Синята брада“ като триптих през призмата на психоанализата на Зигмунд Фройд.

Вие сте дългогодишен изследовател на творчеството на Бела Барток…
Да, много пъти съм бил в Унгария и съм изучавал много години Барток. Но наистина е необичайно да чуеш и трите му сценични творби в една вечер и след това да имаш шанса 37 години по-късно да се завърнеш и да ги чуеш отново. Намирам много аспекти на този специфичен начин на поставяне, който се стреми да ги обедини в едно цяло, да бъдат представени като части от една по-голяма художествена концепция.

Според Вас, беше ли добре изведена режисьорската концепция?
Аз съм музикален критик, така че се очаква да кажа и добри, и лоши неща. Хубавото беше, че има наистина смисъл да бъде показано как Барток рисува взаимоотношенията между мъжа и жената по задълбочен и последователен начин. Може да се каже, че лошото беше опитът това да бъде направено твърде силно. С други думи, опитът да превърнеш три доста различни творби – опера, балет и пантомима, в едно цяло. Гледал съм много постановки на триптиха „Дървеният принц“, „Чудният мандарин“ и „Замъкът на херцога Синята брада“ в Будапеща и в Лондон. Спомням си, първата беше през 1981 по повод 100-годишнината от рождението на Барток. Онази продукция нямаше за цел да обедини трите части. Всъщност бяха три различни постановъчни и артистични екипа, изпълняващи трите творби по много различен начин. И беше чудесно! Но тази продукция, тук, в Мишколц до голяма степен се стремеше да обедини не само музиката и драматургията, но с богата фантазия също и постановката, сценографията, осветлението! Това е необичайно. И беше много добър опит да бъде намерен истинският дух на Барток измежду трите творби!

Какво не знаем за Барток – ние, музикантите и любителите, които познаваме повече или по-малко неговата музика?
Основният въпрос по отношение на всеки композитор според мен е как неговата музика представя света на човека – на мъжа и на жената. В този случай имаме един голям парадокс – Барток разкрива самия себе си, когато рисува с музика взаимоотношенията между Херцога Синята брада и неговата четвърта жена Юдит, въпреки че той не е създал сюжета. За мен това, след 40 години изучаване на Барток, все още е загадка – колко много в крайна сметка музиката може да изрази личния живот, светоусещането, философската нагласа,  отношението към любовта и към най-големите въпроси на ХХ век! Някой ден тя ще може да изрази всичко! Но в днешно време има някаква бариера в разбирането ни един чрез друг и в разбирането на живота чрез музиката. Но да се върнем към трите творби на Барток! Първата разказва за принца, втората – „Чудният мандарин“, е за мъжа, който е клиент на проститутка, третата е за Херцога. И трите обрисуват мъжа. Забележете, че операта не е озаглавена „Синята брада и Юдит“, подобно на „Тристан и Изолда“, а се нарича „Замъкът на Херцога Синята брада“! Защо Барток кръщава творбата на сграда, на замък? Това е много интересно и рядко срещано! Наистина смятам, че Барток се фокусира върху разкриването на психологията на мъжа, често чрез взаимоотношенията му с жената, но много по-интересен за него е вътрешният свят на мъжа – принца, мандарина, Херцога, отколкото на жената – принцесата, проститутката, съпругата.

Моля, разкажете на нашите слушатели повече за себе си! Вие пътувате много по цял свят и пишете за едно от най-авторитетните музикални издания – английското списание „Opera“.
Получих музикалното си образование в Лондон, в Унгария и в САЩ и станах професор по музика. Но през последните 15 г. бях вицепрезидент и президент на университети в Австралия и във Великобритания. Живея много натоварен живот, част от който не е свързан с изкуството, а с висшето образование и с мениджмънта. Аз съм професор по музика, но също водя и курсове по лидерство. Харесва ми този двойнствен живот! Да бъда музикален критик е прекрасно, защото мога да съчетая тези неща, да погледна на операта като висше изкуство на организацията. Помислете си колко много неща трябва да се случат в правилния момент, за да бъде създаден един оперен или балетен спектакъл! В единия от моите университети се обучават 5 000 студенти. Обичам да поглеждам и да говоря за организацията и мениджмънта от различни гледни точки!

Работейки с млади хора, смятате ли, че класическата музика и операта имат бъдеще?
Тъкмо защото работя с млади хора, смятам, че класическата музика има огромно бъдеще! Но то ще бъде много различно от миналото! Ние трябва да признаем, че технологиите влияят на музиката по начин, много различен в сравнение с преди 30 години, когато нямаше YouTube. Трябва да очакваме музиката да се развива глобално, дигитално, мигновено. Преди е трябвало да изминеш стотици или хиляди километри, за да чуеш концертно изпълнение, да отидеш в библиотеката и да прочетеш партитурата. Сега това става за секунди. Невероятно е колко по-голям достъп имаме до класическата музика днес, която може да се слуша от много повече хора, отколкото когато и да било преди! Да погледнем към операта – вече няма нужда да плащаш големи суми за място в залата, където трябва да отидеш подходящо облечен с хубав костюм и вратовръзка! Смятам, че трябва да започнем и да изучаваме музика по различен начин! Не само да се подготвяме за изпълнение на камерна музика или в оркестър, но всеки ще има различно портфолио – някой ще работи в областта на музиката и финансите, друг в областта на музиката и науката, трети в областта на музиката и технологиите и т.н. И това е прекрасно! Светът на музиката се променя, но все още можем да чуем Бетовен, Брамс и много музика, създадена през последните няколко години. И може би чрез новите технологии хората ще могат да свирят едновременно от различни точки на света, без да се налага да пътуват и да плащат за това. Така че живеем в интересно време!