Р. Радев: Моралният дълг към хората с увреждания е свързан с изграждане на обществена среда

"Всички обръщаме очи към образованието. Ако децата с увреждания не тръгнат в детска градина заедно с другите деца, ние не можем да искаме на изхода като възрастни те да бъдат възприемани наравно с другите и да търсим от тях резултати наравно с другите. Така че - да започнем тази интеграция от най-ранна детска възраст - детска градина, училище, ВУЗ, и тогава нормално и естествено ще дойде и пълноценната реализация".

Президентът се ангажира форумът да се провежда всяка година. Радев ще учреди годишни награди за бизнеса и за организации, интегрирали най-пълноценно хора с увреждания.

"Това наистина е сложен, много комплексен проблем. Не искам да го израждаме тук под формата на някакви награди. Все пак искам това да бъде един стимул, едно популяризиране на добрия пример, от който цялото ни общество има нужда. Защото достатъчно негативизъм се натрупа в тази сфера".

Според статистиката, към юни 445 хиляди души получават пенсия за трайно намалена работоспособност. Малка част от тях обаче, работят на трудови договори.

"Няма човек с увреждане, който иска да стои в къщи", каза Адриана Стоименова, заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Тя припомни, че до края на юли трябва да е готов законът за хората с увреждания, който предвижда нови мерки за насърчаване на заетостта:

"Хората с увреждания да имат възможността да работят, да не разчитат единствено и само на социалното подпомагане. Ние, хората с увреждания, не искаме това. Искаме да имаме равни права, да можем да отидем на работа".

Осигуряването на пенсии и социални помощи не решава проблема, смята и президентът Румен Радев.

"Това е най-лесният начин тези хора да бъдат изключени от обществото. Това е изпълнение на някакъв обществен дълг, не и на моралния дълг. Да изградим такава обществена среда, че тези хора да бъдат включени пълноценно с трудова заетост".

Председателят на Националния алианс за социална отговорност Георги Георгиев посочи, че в специализирани предприятия работят едва 1400 души.

"Потребностите на фона на общия брой на хората с увреждания са от 400 до 500 000 работни места".

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал смята, че трябва да има промени в нормативната уредба:

"Формите, които в момента се използват като защита, закрила на хората с увреждания от уволнение, всъщност работят срещу тях. Това препятства тяхното наемане на работа".

Величка Драганова, председател на Асоциацията на сляпо-глухите в България, се съгласи с казаното, но предупреди:

"Тук, в България, ако и това нещо се премахне - хора с увреждания да имат някаква закрила, когато са наети някъде на работа, то за нас просто трудовата реализация ще бъде съвсем кратка".