Великите европейци – "Ролинг Стоунс", първа част

| обновено на 18.07.18 в 17:07

Музиката с камъни! Ако някога сте чели за нея при Тери Пратчет, но случайно не сте разбрали за какво иде реч – това е то. Нарича се Ролинг Стоунс и те повлича като лавина, разтърсва те до мозъка на костите, електрифицира душата ти и размита всички глупости от света наоколо, за да остане да стърчи само голата реалност. Също като въпросната реалност, тази музика понякога е любовно красива, понякога е зловещо грозна - но е така първична и директна, а същевременно така изтънчена и иронична, че ти спира дъха. Послания ли? Какви послания, бейби – просто ме вземи, готов съм.

Стоунс, Flip the switch

 

Всички знаят, че Ролинг Стоунс означава „търкалящи се камъни”. Името е красиво и доста различно от типичните за началото на 60-те имена на британски рок-банди. Те са обикновено от една дума и ориентирани към животинския свят – „Бийтълс”, „Ярбърдс”, „Анималс”. Името Ролинг Стоунс се появява през 1962, преди първото им представяне в лондонския Марки клъб. Репортер на „Джаз нюз” звъни за информация и между другото пита как се казва групата. Брайън Джоунс, който говори с него, не знае, защото кой ти мисли за незначителни подробности. Пред очите му е обаче един албум на американския бог на блуса Мъди Уотърс, по когото всички си падат и когото имитират. Rollin` Stones е заглавието на първата песен от този албум и Брайън Джоунс просто го прочита. Това е историята. Пръв я разказва китаристът Кийтс Ричардс и тя никога не е опровергавана, така че или е истинска, или Стоунс са решили да не я развалят, защото звучи готино. Както и в много други случаи, когато говорим за Ролинг Стоунс обаче, нещата изобщо не са така прости. 

Да, изборът на името може да е случаен, но само по себе си то е широко разпознаваемо и натоварено със смисъл. Още през 50-та г. н. е. сирийският роб и римски писател Публиус Сирус подхвърля знаменита фраза - камък, който се търкаля, мъх не хваща. Тя се закотвя в съзнанието на европейските народи като обща поговорка и вече почти 20 века образът на търкалящия се камък предизвиква асоциации. Освен това, на английски Ролинг Стоунс има не само пряко значение, а е идиом, който означава „свободни странници”, „бродяги”, „скитници” – една традиция, която винаги е била свързана с контракултурата. Нали се сещате – говорим за времето, когато поколението на битниците, родило „По пътя” на Керуак, тъкмо се трансформира в поколението на хипитата, за които думите секс, наркотици и рок-енд-рол са не просто заглавие на стар филм, а нова, дива реалност.

Стоунс, Това е само рок-енд-рол 

Така си е – това е само рок-енд-рол, но аз го харесвам. Всички го харесват – ако успеят да го чуят наистина. Или ако успеят да разберат за какво става дума. Защото, както се изцепи хлевоустият Кийт Ричардс през 2012, когато групата празнуваше своята 50-годишнина на сцената: „Тези дни всички говорят за рок. Обаче мнозина забравят, че има и рол.” Ролът в случая на Ролинг Стоунс вероятно е плод на гениалност – иначе би бил плод на случайност, много по-невъобразима от Големия взрив. Тънкият момент тук е, че говорим за колективна гениалност – за разлика от „Бийтълс”, които бяха крехък сбор от индивидуалности, затова и не оцеляха дълго, Стоунс успяха да си стиковат безумните характери и, вече близо 60 години са група. Да, направиха и индивидуални проекти с по-голям или по-малък успех, но винаги се връщаха, без да се притесняват да признаят, че Ролинг Стоунс е някакво колективно чудовище, което им дава допълнително сили и без което не могат. Или не искат. 

Иначе в групата Мик Джагър и Кийт Ричардс, които се познават от 7-годишни, са основните композитори, но композирането е само част от огромния комплекс обща работа. Явно момчетата са си научили урока - че за да се роди и развива тази колективна гениалност, не по-малко важни са шантавите музикални и житейски идеи, които постоянно се въртят помежду им и образът, под който тези идеи се представят на сцената и поддържат в живота от всички. Иначе няма как да се роди чудото, което виждаме – огромната електрическа искра, пълна не просто с удоволствие но и със смисъл, която постоянно снове между Ролинг Стоунс и тяхната публика. Както казват критиците - има и много други групи, които пълнят стадионите, но тях никой не ги възприема като нещо повече от удоволствие за една нощ.

Стоунс, Вентилатор блус 

Това е „Вентилатор блус” от албума Exile of Main St. Блус, разбира се, защото рок-енд-рол без блус би било нещо непродуктивно, като любов без секс. Тук са музикалните корени на Ролинг Стоунс. Казват, че след първото, при това не особено сполучливо, турне на групата в САЩ, там скачат главоломно продажбите на позабравените и преоткрити във Великобритания големи американски блусари. Но какво всъщност правят Стоунс, та така бързо се изстрелват на световния музикален връх и вече 56 години продължават да са горе. Ами правят революция, ето какво. Още с появата си те чупят редица стандарти и табута – музикални, психологически, поведенчески. Например, до тяхната поява, в света на рок-енд-рола като правило има изявен певец, зад когото свири някаква група, може би добра, но сама по себе си без особено значение. С Ролинг Стоунс идва модерното разбиране – банда с фронтмен, който пее, но той не е по-важен от останалите. В един хотел по време на турне се разиграва знаменита случка, която добре илюстрира това. След концерта, посред нощ и жестоко накъркан, Мик Джагър търси Чарли Уотс, като крещи по коридора – къде е моят барабанист…..Уотс, който е най-кроткият тип от всички, спи сладко, но се събужда от алармата, става, намира Мик и му шибва един шамар с думите: „Само да съм те чул още веднъж да ме наричаш твой барабанист, ти, пияна маймуно, която е мой певец”.  

Стоунс, Раздвижи се

Революционен е и саундът на Ролинг Стоунс, от него се ражда целият хард рок после. Текстовете им, които на повърхността звучат елементарно – обичай ме, бейби или къде си, систър морфин - като правило имат най-малко два, а често и повече смислови пласта и започват да превръщат рок сцената от място за чисто забавление, в място за истинско изкуство. Никак не са маловажни и подробности като дългите коси например. Всъщност Стоунс ги въвеждат, а не „Биътълс”, както смятат някои. Оказва се, че това е истинска обществена революция във Великобритания. Там дълги коси за последно са били модерни през XVII век, в двора на изтънчения, открит за забавления крал Чарлс I. Следва гражданската война, кралят е победен и обезглавен от кръглоглавите, тоест, късо подстриганите пуритани на Кромуел. И цели три века след това на дългите коси се гледа с подозрение, те дори могат да ти навлекат неприятности. Но Стоунс нямат нито пари, нито време, нито желание да се подстригват – нали са бунтари, имат не само дълги коси, но носят всекидневни дрехи, често дори не изглеждат особено чисти. А-а – и вместо да пеят кротко, търчат по сцената като изоглавени, особено Мик Джагър. Всичко това донякъде е естествено, идва им на момчетата отвътре – но донякъде е и концепция, измислена от техния мениджър Андрю Олдъм.

Стоунс, Липсваш ми 

Групата е на средна възраст 20, а Олдъм е дори още по-млад, толкова млад, че няма право да получи лиценз за мениджър и майка му подписва всички договори - но той наистина позиционира в общественото съзнание Ролинг Стоунс като обратното на „Бийтълс”. Даже провокира едно музикално издание да излезе с недвусмисленото заглавие:”Бихте ли позволили дъщеря ви да се ожени за някой от Ролинг Стоунс”. Да, бръмбарите са чистички, спретнати и правят красива, но лесна за възприемане поп музика – камъните са мръсни, дългокоси, заиграват се с дявола и правят музика, която дращи душата и мозъка ти с големи нокти. Всъщност специалисти подчертават, че когато се появяват в началото на 60-те, Стоунс не са единствената група с толкова много и разнопосочни търсения – но май са единствените, които имат толкова много и разнопосочни търсения едновременно, при това успяват да ги съберат заедно и да ги превърнат в неделима част от приключението, наречено голямото изкуство на XX век.

Стоунс, Боядисай го черно




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Изложба за делото на Константин Иречек в България

Изложба, посветена на Константин Иречек (1854–1918), ще се открие в в къщата-музей „Хр.Г. Данов“ в Стария град.  Акцент в изложбата е престоят на Иречек в България и приносът му за българската история и образование.  Той е автор на първата академична история на България, бил е и министър на просвещението. Носител е на първия златен медал „За..

обновено на 14.12.18 в 11:02

Великите европейци – Фреди Меркюри

Книгата е „Добри поличби”, авторите – Тери Пратчет, Бог да го прости и Нийл Геймън, Бог да го поживи. Ангелът Азирафаел и демонът Кроули много харесват света и искат да го спасят. В опит да си успокои нервите, Кроули пъха в касетофона на „Бентли”-то касета с „Годишните времена” на Вивалди. „Мамка му!” – изкрещява обаче той, щом го заливат едни..

обновено на 12.12.18 в 11:04

Коледна изложба на пловдивските художници в ГХГ

Коледната изложба на Дружеството на пловдивските художници тази година е приютена залите на Градската художествена галерия.  Ще бъдат връчени годишните награди за живопис, графика и скулптура, за млад автор, както и Наградата на кмета на Пловдив.  Тази година техните носители са: за живопис – Минчо Панайотов, за графика – Димитър Апостолов, за..

обновено на 10.12.18 в 16:22

Журналистката Евгения Атанасова представя книгата си за Кристо

Литературен салон SPIRT & SPIRIT и издателство Книгомания.бг представят журналистката Евгения Атанасова и книгата й „КРИСТО, ВЛАДО, РОСЕН И ПЛАВАЩИТЕ КЕЙОВЕ“ днес от 19 ч. в „Петното на Роршах" в Пловдив. Евгения Атанасова-Тенева е журналист и запален изследовател на творчеството на Кристо и Жан-Клод. Автор e на документални филми и статии,..

публикувано на 04.12.18 в 05:43

Представят "Дебили - недраги" в Първо студио на Радио Пловдив

Книгата с епиграми „Дебили-недраги“ на Георги Кушвалиев ще бъде представена в Първо студио на Радио Пловдив.  Писателят е първият носител на наградата „Крилатият козел“, учредена в памет на Радой Ралин, наречен „Козела“ в разработките на ДС за него. „Дебили-недраги“ е издадена във формата на изгорената преди 50 години „Люти чушки“, а..

публикувано на 04.12.18 в 05:35

Пенка Калинкова представя "Познатият непознат Пловдив"

Премиера на второто  издание на  книгата „Познатият непознат Пловдив“ на Пенка Калинкова  ще се състои в Културен център Тракарт. Първото издание се изчерпа  изненадващо бързо и продължават да я търсят, дори от чужбина, повечето са, разбира се, пловдивчани. Оказа се, че има все още хора, които се интересуват от миналото, от голямата история..

публикувано на 29.11.18 в 06:43

Творческа вечер на поета и преводач Кирил Кадийски

Творческа вечер на поета и преводача Кирил Кадийски ще се проведе на 28 ноември (сряда) 2018 г. от 17,00 ч. в Лекционната зала на Народна библиотека „Иван Вазов“.  Той е сред значителните съвременни български поети, известен е с множеството преводи на творчеството му на различни европейски езици, носител е на престижни награди.  Изумителна е и..

публикувано на 28.11.18 в 08:10