До Америка и назад в името на една мечта

БНР Новини
Снимка: личен архив

Опазването на културните паметници, архитектурното и духовното наследство е не просто задължение, а дълг на управляващите във всяка точка на света. Дори в държави, раздирани от дългогодишни конфликти и войни, заличаването на артефакти и сведения за миналото се преследва от закона, а извършителите понасят своите наказания. У нас в европейска България обаче картината е малко по-различна. Често, поглеждайки към нашите училища, читалища, театри и концертни зали, си задаваме въпроса – как стигнахме дотук? Защо културата и образованието, които са в основата на съществуването ни като пълноправни европейски граждани, са на границата на своето оцеляване. Парите, отделяни за функционирането на тези две системи, сякаш се дават без ясна представа за належащите реформи. Затова всичко буксува, а проблемите се натрупват един след друг. Поредният пример за липсата на заинтересованост от страна на институциите спрямо проблемите на културните ни институти е нашумелият в края на юни казус с читалището в град Шипка. Сигналът, че сградата се руши, бе подаден с помощта на социалните мрежи, а репортажи от мястото доказаха, че това се случва от 24 години, тъй като не е ясно чия е собствеността на сградата. Според едни е държавна, според други – общинска. В крайна сметка, то получи статут на паметник на културата, за да може да бъде изготвен проект, с който общината да кандидатства за отпускане на средства за възстановяването му. Фактът, че залата, в която има 250 места, е умалено копие на голямата зала на Народния театър „Иван Вазов“ учудва мнозина, а името на архитекта на сградата, започната през 1931 година, е забравено и изгубено завинаги.

Зад олющените фасади на все още работещите читалища, в често студените им зали обаче, продължават да се събират млади и стари, които  участват в различни самодейни състави и печелят отличие след отличие заради своя талант. Те заслужават по-добри условия, за да развиват своята дейност и да поддържат живо пламъчето на българските традиции и фолклор. Дори на моменти това да ни се струва невъзможно, не бива да губим надежда, че един ден ситуацията ще се подобри. Крепят я вярата в доброто и каузите на наши сънародници, които помагат за възраждането на родината. Именно като кауза можем да определим възраждането на едно рушащо се читалище в пловдивското село Татарево. Тя обединява усилията на много българи и чужденци, които искат да сбъднат мечтата на своя приятел Наско Атанасов да види салона отново пълен с хора. Още първата година когато заминава да учи актьорско майсторство в САЩ, той им разказва, че в неговото село в България, има „нещо като театър“, което би искал да възстанови. Нужните за това близо 15 000 долара те успяват да съберат с помощта на американска фондация и с доброволни усилия връщат някогашния блясък на театралната зала и на сцената. Във фоайето на читалището пък подреждат малък музей с предмети и реквизит, който откриват в складовете на сградата. С помощта на свой приятел американец Наско успява да заснеме и филм. Какъв е той и кой е мистериозният американец?




Този американец, който се казва Дейвид Ростън и на когото съм изключително благодарен, е един от първите, с които се запознах в Лос Анджелис, разказва Наско Атанасов. Той беше един от хората, които убедих да дойде до Татарево и да преживее това приключение заедно с моите приятели от България. Възстановяването на сцената разделихме на 4 етапа – реновиране с доброволчески труд, организиране на отключващ символичен концерт, направата на кино в салона и заснемането на документален филм за целия процес. Филмът беше приет изключително сърдечно от публиката, тъй като те успяха да видят самите себе си на големия екран на сцената, където техните близки и семейства са изнасяли представления и концерти в миналото. Официалната му премиера беше миналото лято на кино фестивала „Карантината“ във Варна.


Тази година читалището ще отвори врати на 15 септември за поредното издание на фестивала „Отключи сцената“, който Наско организира, за да припомни, че промяна като тази в читалището на Татарево е възможна и зависи само от желанието ни да направим нещо добро за България.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07