Наричат Мая Бочева „един от най-цветните и талантливи български илюстратори”. Нейните приказни герои и техните истории обаче оживяват не само на хартия. Младата художничка е създател на единствения в България мултимедиен проект за деца. „Туй-Онуй” (This And That) обединява няколко печатни издания – поредица от книги с приказки и образователни игри, интерактивни истории за таблет и телефон с много анимация, движение, звук и собствен саундтрак, и сайт, в който се доиграват игрите.
Започнах този проект, защото обичам както анимацията, както книгите, така и игрите, – разказва за идеята си Мая Бочева. – Работила съм по много образователни проекти, създавала съм филмчета и игри, но отделно. А на мен ми се искаше да го правя заедно. И съчетавайки тези любими мои неща в едно, открих, че по този начин и децата се забавляват повече. И играейки, четейки книжките, те учат с удоволствие и не възприемат ученето просто като едно задължение. Книжките са много подходящи също така за българите в чужбина и дечицата им, за да поддържат българския език.
Главният герой в света на „Туй-Онуй” е любопитното момиченце Любка, което обожава да задава въпроси на своята Баба. А тя, от своя страна, има всички отговори, които пази в голямата си древна книга. Решавайки задачи за логика и съобразителност, откривайки скрити предмети, играейки различен тип образователни игри, вплетени в основната история, чрез Любка и с помощта на малкия Калинковец и добрата вещица Звездна, малчуганите търсят отговори на извечно детските въпроси: „Кой светна луната?“, „Защо да си пия млякото?“, „Накъде се движи времето?“ и още много други.
В началото е хубаво книжките да се изиграват с помощта на родител, защото на тази възраст децата все още не четат толкова гладко, а част от условията са написани в сайта. Това не са книжките, които сме свикнали да виждаме и където има лабиринти и кръстословици, а са игри, които са със специално измислена за книгите и за проекта логика. Някои от игрите са подходящи за по-големи деца, 8-9-годишни, но има и за съвсем мънички дечица – от 0 до 3 години. Даже си позволих да напиша книжката за най-малките в рими и засега критиката е доста положителна, децата и родителите много я харесват.
Освен забавна и образователна част мултимедийният проект има и още една важна задача: да приобщава децата към света на книгите.
Идеята ми е книгата да върви успоредно с нейната дигитална версия, защото в света, в който живеем, в който децата са свикнали да живеят с телефона и таблета, моята цел е този телефон и този таблет да ги водят именно към книжното издание, децата да усетят и разгръщането на страниците, и рисуването с флумастери по книжките. Т. е., да усетят хубавото, плюсовете и на двата свята – и на дигиталния, и на нашия, реалния, – обяснява Мая.
Интерактивната приказка за телефон и таблет „Кой светна луната?“ (Who Lit the Moon?) е преведена и озвучена и на английски език, а за книгите, които засега са само на български, Мая Бочева използва специален шрифт:
Това е шрифтът Adys, който е създаден от младата Кристина Костова. Шрифтът е специално разработен, за да може да е по-лесно четим за хора, страдащи от дислексия. И хубавото на шрифта е, че е красив и приятен за окото на всеки, без значение дали има или няма този проблем. И е много по-четим за деца, които сега започват да се учат да четат.
Какви приказки харесват днешните деца?
Съвременните деца харесват съвременни приказки, – убедена е Мая Бочева. – Моята дъщеря сега завърши 2 клас и книжките, които трябва да прочете през ваканцията, са от моето детство и от детството на нейната баба. И тръгвайки да четем, се сблъскваме с думи, които не разбираме, и те не са малко. Това не е лошо, по този начин човек се обогатява, детето също, когато му обясняваш какво означават тези думички, откъде произлизат и т.н. Но същевременно децата определено имат нужда и от нещо, което повече да ги свързва със съвремието, с тях самите, със света, в който в момента живеят. Така че съвременните приказки са не по-малко важни за тях.
Снимки: личен архивАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..