В Регионалния исторически музей в София е открита изложба „Птиците в изкуството и цар Фердинанд I”, на която за първи път се показват оригинални акварели на автори, илюстрирали едно от най-ценните орнитологични издания – „Науман, Естествена история на птиците на Централна Европа” (Naumann, Naturgeschichte der Vogel Mittel-Europas). Изложбата поставя акцент върху безспорния принос на цар Фердинанд за развитието на природните науки, изкуството и музейното дело в България, както и върху приноса му за българската орнитология. Дълги години безценната колекция от близо 400 акварели и илюстрации се смята за изгубена или унищожена по време на войните. В действителност обаче е съхранена в България.
До момента тя не е разглеждана като обект на изобразителното изкуство – казва Христина Грозданова, главен уредник на Художествения фонд на музея. – От момента на своето създаване илюстрациите, публикувани в 12 тома през 1905 година, са съхранявани в различни музеи. Заради многократната промяна на институциите, които се грижат за нея, колекцията не е била обект нито на експониране, нито на изследване. Понастоящем е собственост на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, който я предостави за настоящата изложба.
На изложбата са показани също така произведения от български автори, създавани по същото време като уникалните акварели. Става въпрос за творби, изобразяващи птици и декоративно-приложни проекти на първите и най-известни художници, поставили основите на българското изобразително изкуство.
Сред тях са Иван Милев, който в изложбата е представен с един проект за корица за книга „Горски птици”. Николай Ростовцев, известен български иконописец, е показан с декоративно-приложния проект на кълвач от 1926 година, експониран заедно с изображения на кълвачи от западни автори.
А за да бъде илюстриран художникът Харалампи Тачев, от Софийската градска художествена галерия е предоставена ценна скулптура на Васил Зидаров.
Любопитно е, че въпреки различията в стила и съвсем различния подход на западните и българските автори – отбелязва Христина Грозданова, – се вижда връзката и общото при рисуването на птиците от натура. Също така интересно е, че те са рисувани с помощта на препарирани птици. В изложбата е засегната темата за лова, който по това време е свързан с научно-изследователската работа и с работата на илюстраторите.
В експозицията са включени архивни фотографии на царя и различни други експонати, сред които сервиз за сервиране на дивеч от началото на века, който е част от дворцовото имущество и четири от 12-те тома, които сами по себе си представляват библиографска ценност.
Също така сме представили и един от екземплярите на най-скъпата в света книга „Птиците на Америка” на Джон Джеймс Одюбон, с размери 101х152 см. В една витрина сме изложили оригинални рисунки на Павел Патев и Николай Боев, както и ръкопис на издадената през 1950 година книга „Птиците на България”.
Макар че е издадена много по-късно, тя е изключително важна, тъй като това е първото издание с авторски български рисунки – уточнява Христина Грозданова.
В изложбата е включен непоказван до момента изключително ценен голям официален портрет на цар Фердинанд I с маслени бои, дело на Никола Михайлов, един от най-известните български портретисти, автор на портрети на десетки важни исторически личности.
Показването му в нашата експозиция е много важен момент, тъй като той до момента не е излаган, което е любопитно предвид факта, че изобразената личност е от такъв ранг, а същото така че и художникът е известен – казва Христина Грозданова. – Този портрет беше предоставен за нашата изложба от частна колекция, по принцип се намира Германия и поради тази причина не е виждан до момента.
Изложбата „Птиците в изкуството и цар Фердинанд I” ще продължи до 31 октомври.
Снимки: Десислава СемковскаАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..