Мит или реалност е желанието на Русия за силно влияние на Балканите?

Референдумът в Македония отново изведе в публичното пространство темата за влиянието на Русия на Балканите. Не само със съобщенията за намеса преди допитването, но и с изявлението на говорителя на руското министерство на външните работи Мария Захарова, която заяви, че Западът се опитва да привлече Македония в НАТО дори и след неуспеха на референдума за промяна на името на страната.

Референдумът разкри някои проблеми за всички международни играчи - преди всичко за евроатлантическите партньори на Русия - Брюксел и Вашингтон, коментира в предаването „Събота 150“  доц. Екатерина Ентина от Националния изследователски университет "Висше училище по икономика" и старши научен сътрудник в Института за Европа на Руската академия на науките.

„Очевидно показа, че на Балканите нищо не трябва да се приема на доверие. От една страна в Брюксел вярваха, че е била свършена добра работа с трансформацията на политическия елит - идването на власт на евроатлантическа коалиция, че това решава част от проблемите, че в тази коалиция има тандем на македонци и албанци. Ниската избирателна активност на референдума обаче, включително в райони с компактно албанско население, показа, че този тандем, чиято евроатлантическа привързаност изглеждаше безспорна, има своите вътрешни противоречия. Противоречия, за които Брюксел или не се е досещал, или е предпочел да си затвори очите.“

„За Македония резултатите от референдума безусловно задълбочават проблемите. От една страна референдумът е с консултативен характер и следователно няма никакви юридически последици. От друга разбираме, че по такъв нееднозначен и сложен въпрос би било за предпочитане да имаме легитимен резултат. Сега нямаме. Следователно е много по-сложно решаването на въпроса в парламента.“

На въпрос как изглеждат за Русия резултатите от референдума в Македония, доц. Ентина коментира:

„Въпросът не е еднозначен. Перспективите за разширяване на НАТО не могат да не интересуват Русия. От друга страна е налице разбирането, че така или иначе районът максимално се е приближил към евроатлантическите институции и че членството в НАТО е формално решение на проблема, но не и фактическо. От трета страна референдумът ясно ни показа, че Брюксел не контролира ситуацията в Македония. Имам определени съмнения, че Русия ще се намеси в тази игра. Първо, защото от гледна точка на глобалното отиграване на ситуацията влакът отдавна е изпуснат. Дори и да не е, то в региона има голям конфликтен потенциал, което е напълно ненужно на Русия и към което тя напълно искрено не се стреми. Както никой друг ние разбираме колко е лесно да подпалиш Балканите. Това не отговаря на руските интереси. Тактически имаме много други сюжети от международния дневен ред, които отнемат повече сили и внимание. Що се отнася до Балканите, за мое голямо лично съжаление, те даже не са на втори, а по-близо до третия план на руската външна политика. Всички знаят, че Балканите като регион са изключени от най-новата външнополитическа концепция на Русия.“

Според доц. Ентина Европейският съюз и НАТО намаляват влиянието си на Балканите:

„То се размива са сметка на присъствието на други сили. Русия усеща това. С днешна дата нямаме стратегия, но фактически присъстваме в сферата на икономиката, на културата, някъде на политическото взаимодействие с отделни страни, с отделни групи сили. Това не позволява на Русия да изчезне като такава. Имайки предвид, че сътрудничеството ни с Турция и Китай се засилва, то във всеки един момент Балканите могат да станат и най-вероятно ще станат зона на взаимодействие в триъгълника Русия-Китай-Турция. Това значително укрепва позициите ни в сравнение с тези на нашите евроатлантически партньори.“

Цялото интервю с доц. Екатерина Ентина чуйте от звуковия файл.