Първан Симеонов: В България политическият живот става все по-зависим от имиджа и опаковката

През изминалата седмица БСП подаде документи в СЕМ за регистрация на телевизия. С Първан Симеонов, директор на „Галъпинтернешънъл“ говорим за новите политически медии у нас – кому са нужни и за какво?

„В последните десетилетия успешното влизане в политиката понякога става през медия. Случаят с БСП не е такъв, но и там се търсят имиджи, а не програми и политики. Навсякъде границата между личния и политическия живот се размива от Тереза Мей, през Доналд Тръмп, та до нас. За добро или за лошо у нас има посивяване на медийната среда и намаляване на местата откъдето могат да се чуе независимо от властта мнение“.

Кое е по-ценно да имаш собствена медия, която да регламентира собствените си тези, или е по-добре да се възползваш от услужливостта на големите медии да присъстваш в тях на фона на заявка за свобода?

„Възползването от големите медии е трудна задача за една опозиционна медия. Но съм скептичен към идеята, че и собствена телевизия би им помогнала много. Всъщност истински важният въпрос за БСП е как да разшири аудиторията си. Защото проблемът на БСП е самозатварянето. Те се превръщат във формация без социален партньор и се движат центробежно. Но това, което трябва да отбележим е, че не формата е важна, а съдържанието. Кой би бил онзи политически продукт, с който БСП ще се обърне към нови хора и това ще я отвори.“

Да погледнем и към другата заявка, възродената това лято българска секция на Радио „Свободна Европа“, което също ще започне новото си излъчване през декември тази година. Доколко една медия, която е финансирана от американския Конгрес, би могла да бъде освежаваща за българското общество?

„Те няма да зависят от никакъв пазар въобще, доколкото „Свободна Европа“ се явява медия, която е продължител на едни държавни интереси. И този разговор допреди няколко години щеше да е невъзможен. Защото ние вярвахме, че всичко, което идва от запада е тук и сега завинаги, и представлява универсалното добро. Надявам се да забравим целия наивитет и да не гледаме на радио „Свободна Европа“ като на някаква панацея, но в същото време, в момента в цяла Европа навлизат едни особени незападни прочити на всичко, което ни се случва. Източни сили надигат глава и на всичкото отгоре, постигат някакви успехи. Добрата стара Европа въобще не излъчва авторитет. С известно злорадство мнозина поглеждат на изток, отвръщайки поглед от запада. И, като имаме предвид, че България става арена на битка между едно радио на американския Конгрес и доста медии, които наричаме – медии на трети страни… така че, ако трябва да избирам между тези два свята – този на „Свободна Европа“ и този на фалшивите новини, интуитивно бих избрал този, който звучи по-интелигентно и все пак има някакви морални скруполи. В този смисъл радио „Свободна Европа“ може би наистина ще подейства освежаващо, защото медийната среда у нас става все по-доминирана от света на фалшивите новини и полуистините.

Вярата, че няма свободни медии у нас накара мнозина да търсят алтернативни източници на информация и правейки това попаднаха на пълни гадости. Вярата на хората, че големите медии постоянно ги лъжат ги кара да се обръщат към някакви, които не искам да назовавам. И какво се получава? - от недоверие към наивност, от мнителност към инфантилност. Значи ти си мнителен към големите медии, към националните телевизии, защото смяташ, че обслужват някакви интереси и се обръщаш към някой, който откровено те лъже, но ти охотно го прегръщаш… Това е първата глупост, която ни се случва пред очите.

Втората е, че ние все повече забравяме, че когато не искаме да плащаме пари за информацията, тоест смятаме, че тя е нещо безплатно, което ни се дължи, повече от ясно е, че фалшивите новини нахлуват през парадния вход. Защото в условията, в които отказваме да плащаме пари, всеки може да е медия. Утре, съвършено безработен, например, ставам инфлуенсър и гуру във фейсбук и от сутрин до вечер обсъждам плочките пред „Св. Седмочисленици“. Как да ви кажа, в такъв случай на кого се сърдим?...

И трето, но много важно, когато всеки може да е медия, което е демократично, нали това искахме, тогава няма критерий, който да ви каже кое е добро и кое е лошо, кое е фалшиво и кое е истина. Тоест, фалшивите новини и полуистините, които са по-лошите, са обратната страна на демократизацията. И ние всичко това го знаехме и сега няма какво толкова да се учудваме“.