Много истина, малко фантазия и безгранична любов към България

Илко Минев представя книгата си „В сянката на изгубения свят“, издадена в Бразилия

БНР Новини

Успешен бизнес, голямо задружно семейство и непрестанно любопитство към традициите и съвременните процеси – това е кратката версия за живота на Илко Минев. Пълната е трудна за описание. Живее в Манаус – Бразилия, където издава и своите книги. На 11 октомври в НДК в София е представянето на третата му литературна творба „В сянката на изгубения свят“, чийто превод от португалски е дело на Румен Стоянов – известен португалист, испанист, писател.




СнимкаКнигата засяга важно за Бразилия събитие. Когато идват португалците, заварват местно индианско население от около хиляда племена. Техният брой намалява поради различни причини и земите им се заемат от новодошлите. В крайна сметка бразилското правителство решава да възмезди днешните потомци на индианците, чиито земи, реки, езера и т.н. преди векове са били отнети. Обособяват резервати, за да ги предоставят на наследниците. Но там живеят бели хора, принудени да ги напуснат в определен срок, а някои бразилски фамилии са там повече от сто години и имат напълно законни документи за собственост. Трудно е да се въздаде справедливост. Слава Богу, не се стига до въоръжени сблъсъци, но остава огорчението, че една някогашна неправда се заменя с друга. В момента индианците в Бразилия са под 1%, чрез тези мерки им се предоставят над 12% от националната територия – приблизително два пъти площта на Испания, което води до несъгласия и противоречия в обществото. Всичко това е предмет на художествено описание в книгата на Илко Минев посредством неговия главен герой Олег. Говори се и за България, и за София, и за българи в Бразилия – т. е. това е поредна брънка от веригата, която съставя българското литературно присъствие в огромната страна. Над 140 са книгите от български автори в Бразилия, създадени там или преведени от различни езици –проза, поезия, публицистика, научна литература. В това отношение Илко Минев заема важно място. В книгите му винаги има българско присъствие. Той вероятно е българинът, който най-добре познава Амазония, където повече от 30 години е почетен консул на Холандия. Последната му книга, неочаквано и за самия него, се оказа за известно време най-продаваната книга в Бразилия. В нея, макар и със средствата на художествената литература, той засяга един въпрос, който дотогава е оставал извън полезрението на бразилските писатели.

Кой е Илко Минев, защо поема към далечна Бразилия и как открива дарбата си да пише – ето неговия разказ:



През 1969 г. се случи нещо в моя живот, което ме изненада и ме превърна в дисидент. Всъщност, един мой много добър приятел стана дисидент и от Държавна сигурност не повярваха, че аз не съм замесен. Стана трудно, беше ясно, че нямам бъдеще в България. Появи се възможност да напусна страната и заминах за Белгия, където завърших икономически науки, а през 1972 г. отидох в Бразилия. Скоро след пристигането ми заминах за Манаус за три месеца, а съм там вече 46 години. В родината следвах немска филология, винаги съм имал интерес към литературата, но когато напуснах трябваше да избера нещо друго. Моята „втора любов“ бяха икономическите науки. Преди 5-6 години, когато се пенсионирах аз се върнах към първото си увлечение, но винаги съм бил запален читател. Познавам българските класици – Иван Вазов, Любен Каравелов, големите ни поети… До ден днешен обичам да чета Дебелянов, Смирненски, Яворов, за мен те са сред световния елит. Може би защото усещам поезията по-добре на български, отколкото на другите езици.

Първите десетина години след емиграцията Илко Минев не може да си идва в България, но сега е тук всяка година.

Когато е далече, човек чувства по-силно липсата на езика, приятелите, кухнята – казва той. – Винаги като идвам в София, първо поглеждам Витоша и у мен нахлуват спомените от моето юношество. Много обичам морето, София, Пловдив, Русе, в последните години – Родопите, които малко познавах навремето. Съпругата ми е бразилка, но моите деца и внуци са и българи, и бразилци. Гордея се с това, че имам три култури. Една, с която съм се родил и израснал – без съмнение съм българин. След близо 50 години в Бразилия, съм придобил и тамошната култура. Майка ми е еврейка и от нея съм наследил преклонение пред хилядолетната история на този народ. В книгите си предавам събития, които познавам и наистина са се случили, но в романизирана форма. Има много истина, но и малко фантазия. Не бива да се приема, че това е моят живот. Черпя теми от живота и на моите чичовци, които са отишли в Бразилия много години преди мен. Старая се да съм неутрален, когато става дума за спорни теми и да дам възможност на читателя да си избере позиция, но това не винаги е възможно. Първите две книги, които написах, бяха много добре приети. В третата исках да разкажа за един трънлив проблем от историята на Бразилия, наложи се да го проучвам около половин година. Изглежда, че „сложих пръст в раната“, защото предизвика противоположни реакции. Някои ме обвиниха, че съм комунист (не съм, разбира се), други ме нарекоха фашист, което не само че не е вярно, но аз имам роднини, починали в концентрационен лагер. За мен е тъжно, че по цял свят обществото започна да се поляризира и това е опасен процес. Надявам се, че ще се върнем към златната среда. Колкото до България – аз съм част от нея и тя е част от мен, пазя само хубавите спомени. Децата ми обичат да четат български книги, гледат български филми, а това в Бразилия не е толкова лесно. През последните години се прави много за обмена между двете страни и аз помагам в този процес. Не е кой знае какво, но е добре българи, които идват там, да имат към кого да се обърнат за съвет и подкрепа. При мен българите винаги са добре дошли.

Снимки: ilkominev.com и lira.bg




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07