На фокус: Андерсен
-
Чуйте рубриката „Семейна библиотека“
Ако не сте се сетили – това е авторът на „Палечка“, „Храбрият оловен войник“, „Цветята на малката Ида“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Грозното патенце“ или пък „Дивите лебеди“.
Не е трудно да се досети човек, че става въпрос за датски писател и поет Ханс Кристиян Андерсен. Една част от тези приказки стават изключително популярни и са преведени наистина в целия свят. В това няма кой знае колко голяма изненада, защото фактите са такива – според едно проучване, книгите с приказки на Ханс Кристиян Андерсен са най-превежданите издания в света след Библията.
Оказва се обаче, че не всички истории на Андерсен се радват на този успех, въпреки че са също толкова добри, както останалите. Защо се случва това наистина е трудно да се каже. Но ето – има такива истории, които по някакви причини са останали извън светлините на прожекторите и вниманието на читателите. Това пък ни позволява да преоткриваме Ханс Кристиян Андерсен отново.
Двата сборника „Събрани приказки и разкази“ съдържат пълната колекция от произведенията на Ханс Кристиан Андерсен. В първият том е включена дори откритата през 2012 г. в Държавния архив на Кралство Дания приказка „Лоената свещ“. Преводът и на двата тома е на Петър Милков Петров – т.е. имаме оригиналния превод на приказките на първия преводач на Андерсен от датски на български език. Освен това двете издания съдържат и илюстрациите на Вилхелм Педерсен – първия художник, създал рисунки по произведенията на Андерсен преди повече от 150 години.
А до края на тази година ще се появи и третият том „Събрани приказки и разкази на Андерсен“.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
В търсене на доброто
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
Българската Уикипедия на 15 години
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Архитектурният модернизъм
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Тренировка по импровизация
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
За музиката „Както преди“ с Любо Киров
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Невъзможен дебют
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...
Ясно
Разкъсана облачност
