Залите на Регионалния етнографски музей в Пловдив грейнаха в традиционните цветове на българските шевици. Причудливите на пръв поглед геометрични фигури, флорални и животински мотиви всъщност се подчиняват на строга система и разкриват огромното богатство и разнообразие на изящните бродерии, сътворени от сръчните ръце на българката. Изложбата „По шевиците ще ги познаете“ до края на годината ще показва различните видове везбени украси с техните регионални етнографски характеристики.
Експонатите са както единични шевици, така и цели елементи от българската народна носия – ризи, престилки, кърпи за глава, които са орнаментирани с традиционни символи за българските региони – обяснява Васил Апостолов от Регионалния етнографски музей в Пловдив. – Изложбата е реализирана по проект на Министерството на културата, част от него е и издаването на каталог на тема шевици, който ще бъде създаден след приключването й.
Музеят в Пловдив показва част от колекция от 217 шевици, постъпили преди няколко години като дарение от Елена Тодорова.
Тя е един от създателите на каталог с шевици, който е вдъхновил доста хора да се занимават с българска везба. Колекцията изцяло е изработена от г-жа Тодорова – разказва Васил Апостолов. – Събрани са мотиви, характерни за всички български региони. Заедно с нейния съпруг преди години са обикаляли територията на цяла България, като са отделяли по една година на всеки регион. Тя се е вдъхновявала и е събирала информация за това как са се изработвали шевиците, за тяхната цветова гама в различните региони и за самите форми на шевиците.
Началото на събирателската дейност на Регионалния исторически музей в Шумен е поставено още през 30-те години на ХХ век. Едни от най-интересните експонати от неговия фонд, които са показани на изложбата в Пловдив, са месалните шевици. Месали се наричат дълги тесни кърпи, които се поставят на омъжени жени при специален обред (забраждане), изпълняван в някои от селата в тази област.
В Родопите шевиците са неизменен елемент от украсата на някои сватбени обредни кърпи. Квадратни или правоъгълни по форма, те са предназначени за завиване на разменяните между годеници и младоженци дарове, за покриване ръцете на младоженката при извеждането ѝ от бащиния дом.
Те са част от образците на Регионалния исторически музей в Смолян. Интересни са и обредните сватбени забрадки, наречени ръченик.
За колоритната експозиция от Регионалния исторически музей в Бургас пристигнаха везбени мотиви, характерни за етнографските групи от Странджанския регион – рупската, загорската и тронкската.
На изложбата могат да се видят предмети, които участват в обредни ритуали и имат функция не просто като декоративни елементи, но и практическо приложение – уточнява Васил Апостолов. – Не са забравени и малките посетители. Напоследък започна да се обръща специално внимание на детския кът в изложбената зала. Децата могат да оцветяват мотиви от шевици по образец от витрините или да рисуват свои везбени мотиви, а също така да подредят тематичен пъзел.
Снимки: ethnograph.info
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..