Златина Русева за Фестивала на българската култура в Брюксел

БНР Новини
Снимка: festivalmillenium.org

На 30 ноември в белгийската столица завършва осмото издание на фестивала. Нека припомним, че той се организира от Културния център „Диоген“, а негов основател и артистичен директор е Златина Русева. Тя е режисьор-документалист и от десетилетия живее в Брюксел, а едно от основните ѝ занимания е организацията на Международния фестивал на документалното кино „Милениум“.




Миналата година бяхме предвидили 15 събития, гостуваха ни 37 български артисти. Беше толкова тежко за изпълнение, че реших да се откажа и дори обявих, че това е последният фестивал – разказва Златина. – Мащабите тогава бяха по-големи, но за съжаление фестивалът не получи никаква подкрепа, а имаше възможност за широка медийна кампания около европредседателството на България. Но това е минало. Тази година нашето посолство в Кралство Белгия ни подкрепи чрез една програма на Министреството на външните работи на България, което ни позволи да покрием поне част от разходите. Фестивалът тази година е в по-тесни рамки, но се опитахме да направим разнообразна програма с два основни акцента – кино и събития за деца. Подбрахме някои от най-новите български филми. На откриването показахме „Вездесъщият“ (на режисьора Илиян Джевелеков) – българското предложение за „Оскар“. Интересът беше много голям и се наложи да организираме още една прожекция.

Вторият акцент е нещо, което бихме искали да правим постоянно. В Белгия има много голяма българска общност. Децата обаче са откъснати от българската култура и има опасност да израснат без чувство за културна принадлежност и идентичност, а в по-късен етап това е предпоставка за проблеми в личностното развитие. Затова се стараем да организираме колкото се може повече събития с детска тематика. Тази година поканихме Бургаския театър с „Тумба-Лумба“ – великолепен спектакъл без думи, изграден върху българския фолклор и митология, с музика, танц, кукли. На него дойдоха и много чужденци. Вторият спектакъл на театъра „Принцесите и змеят“ също беше много добре посетен и се наложи да го повторим. Децата много се радват и наистина имат необходимост от това. Разбира се, в програмата имаше и литературни четения, музика. Тази година почти всички филми и спектакли бяха със субтитри на английски, а публиката беше много пъстра – белгийци, чужденци, които работят в тукашните институции… Закриваме фестивала с „Възвишение“ (по едноименния роман на Милен Русков, режисьор Виктор Божинов) . Както обикновено, след последното събитие ще има и среща на чаша вино. Нашият фестивал е не само възможност за среща с българската култура. Той е търсено място за общуване между хората, за нови запознанства, които от своя страна родиха нови идеи за български събития.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07