Тя е единствената не само в София, но и в Софийска епархия, започва разказа си за черквата „Св. Андрей Първозвани“ отец Стилиян Табаков, който служи в нея. Много малко са епархиите в Българската православна църква, в които има храмове с името на Свети Андрей. А този специално е свързан с паметта на загиналите за свободата на България опълченци, участвали в Руско-турската освободителна война (1876-1878), Сръбско-българската война (1885) и Македоно-одринското опълчение (1912-1913). След Освобождението на България през 1878 г. новата столица София неусетно се превръща в голям град със своите потребности. Строят се нови квартали, сред които и този, в който е изградена черквата „Св. Андрей”:
Много бързо районът се заселва и се изпълва с хора – разказва отец Стилиян. – Те имат своите духовни нужди и решават да си построят църква. Навремето кв. "Банишора" е едно от най-високите места в София и идеята била да се отдели един голям парцел земя, на който да се издигне голям храм в чест и памет на цялото българско опълчение. След Първата световна война хората били особено признателни на всички, пролели кръвта си за Отечеството. Не случайно главната пътна артерия, върху която е построен храмът, се нарича „Опълченска“. Хората, които се заселили основно в този квартал, са изпитали на гърба си тяхната защита. Затова историята на "Банишора" и черквата „Св. Андрей“ са свързани с историята на България.
През 1925 г. с благословията на Софийския митрополит Стефан, общината отделя голям парцел между четири улици „Опълченска“, „Странджа“, „Кавала“ и „Струга“, но за съжаление средствата не позволяват да се осъществи идеята за величествен храм по подобие на катедралата „Св. Александър Невски“.След разорителните за България Балкански войни финансовият недостиг в държавата е осезаем. Църквата няма средства и прави малък параклис, който се освещава през 1926 г. По време на бомбардировките над София през Втората световна война пада бомба и той е сринат до основи. Благодарение на усилията на тогавашния му председател, отец Василий Попдимитров, параклисът е изграден отново само за три години. Когато през 1953 г. Българската патриаршия е възстановена, новоизбраният Български патриарх Кирил се опитва да го разшири до първоначално замислените размери на храм-паметник. С неговата благословия са построени две допълнителни странични крила и висока камбанария над притвора. След строежите през 1972 г. храмът е осветен, а на 50-годишния юбилей от съграждането му викарийният епископ на Софийска митрополия Партений споменава в словото си „Св. Андрей Първозвани“ като „четвъртата софийска катедрала" след „Св. София”, патриаршеската „Св. Александър Невски” и митрополитската „Св. Неделя”.
Разбира се, не сградите правят църквата, а хората, които я посещават, членовете на енорията – отбелязва отец Стилиян и продължава. – Поради тази причина храм-паметникът „Св. Андрей Първозвани“, в цялата си битност е бил средище на едни от най-големите духовници в България.
Още през 1935 г. към храма е основано православно християнско братство. От тогава до наши дни по традиция, която не прекъсва с годините, всяка сряда се изнасят просветни беседи. Лектори са предстоятелят на храма и гостуващи на енорията преподаватели от Софийската духовна семинария и Духовната академия.
За съжаление, теренът, върху който е съграден храмът, е неустойчив и камбанарията е пред срутване, казва отец Стилиян и продължава:
За да се построи нова, трябва да се стигне до здрава част от почвата – пояснява той. – Ние сме направили геодезични проучвания къде трябва да се положат основите, а също и постъпки за събарянето и изграждането ѝ наново. По този начин не само ще спасим храма, но и ще помогнем за предотвратяването на трагедия.
В скромната черква, посветена на Първозвания Христов апостол, има каса за дарения, където всеки, който милее за вярата, но и почита паметта на опълченците на България, може да дари за съграждането на новата камбанария. Дай Боже някой ден с набраните средства да се осъществи замисленото от предците ни за величествен храм-паметник.
Снимки: dveri.bg и pravoslavie.bgМалцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..
Великден е! Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Той се възприема като най-великото събитие в историята на човешкия род. На този ден се празнува възкръсването на Божия син от света на мъртвите. Той изкупил със смъртта Си греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда..
Времето край Рождество Христово, когато блесват елхите в домовете ни и се изпълваме със светлина, насищаме с очакването за най-много чудеса. Но в еуфорията на празника като че ли забравяме за единственото и най-истинско чудо – Раждането на Спасителя. Покрай тази суетня около празника – обикалянето за подаръци,..
Преди повече от век един видински учител изоставя класната стая и тръгва да изследва света. Нищожните средства, с които разполага, не му позволяват да се качи на параход. Ала безпаричието не успява да сломи непоколебимия му дух – той взема със себе си скромен багаж и се отправя на околосветско пътешествие... пеша. Кой е авантюристът,..
Откритието на млад уредник от музея в Карлово преди броени дни предизвика истинска сензация за широката общественост и за изследователите на живота и делото на Васил Левски. Името му е Виктор Комбов, който по време на кратката си научна командировка до Държавния архив в Истанбул попада на непозната за българските изследователи снимка на..
Последната българска бойна подводница „Слава“ има шанс да се превърне в музей на подводния флот. Вече седем години тя стои на пристанището във Варна и чака да бъде решена съдбата ѝ. С течение на времето шансът подводницата да потъне в морето от отпадъци става все по-осезаем. Като спасителен пояс се явява предложението от фондация „Белославско стъкло“,..
Св. Климент е български просветител, духовник и книжовник, последовател на Светите братя Кирил и Методий, на когото Българската православна църква отдава почит на 25 ноември. Според авторите на Пространното житие (Българска легенда) – охридския архиепископ Теофилакт и Краткото житие (Охридска легенда) – архиепископ Димитрий Хоматиан, този..