На 4 декември почитаме Света Великомъченица Варвара

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на III век и починала през 305 или 306 г. Паметта й се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември. В православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.

Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Илиопол (Мала Азия). Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев обаче показва, че Св. Варвара е родена в с. Елешница- Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

Скоро момичето трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща й се отрекъл от нея, заради християнските й убеждения. Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. В някои части на света Варвара се почита като покровителка на военните. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния.

През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки. В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

В някои краища Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Празникът е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи. В българския фолклор, за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".

Днес имен ден празнуват: Варвара, Варка, Варя, Барбара, Варадин.