В столичната галерия „Арте“ се откри изложба на фамилия Петкови, която събира произведения на три поколения от семейството – на Найден Петков (1918-1989), на сина му Мартин Петков, на дъщеря му Катя Петкова и на дъщерята на Мартин и внучка на Найден Петков – Яна Петкова. Със събитието се отбелязва и 100-годишнината от рождението на известния художник, който, освен с живопис, се е занимавал и със сценография и оформление на книгата.
Найден Петков е роден на 16 май 1918 г. в с. Джурово, Софийска област. Завършва живопис в Художествената академия при проф. Никола Ганушев. Първото си отличие печели за платното "Боят при Ниш" (1946) – от Министерството на отбраната. Между 1985 г. и 1987 г. е ректор на Националната художествената академия. Художник-постановчик е на игралните филми "Неспокоен път" (1955), "Гераците" (1958), "Непримиримите" (1964).
„Имам много малък визуален спомен за дядо си. Повечето спомени са от снимки, от филми, но реално цялото ми усещане за него е чрез неговите картини. Те ми носят едно голямо спокойствие, едно топло чувство и някак знам, че съм си вкъщи“, коментира за Найден Петков внучката му Яна, която завършва специалност Текстил в Националната художествена академия, но намира себе си в работата с ръчна хартия.
Интересното в настоящата експозиция в галерия „Арте“ е, че събира четири различни вида изкуство – Найден Петков е представен с живопис и рисунки, Мартин Петков с керамика, Катя Петкова с тъкан текстил и Яна Петкова с ръчна хартия.
„Всеки изявява, естествено, свое собствено пластическо кредо, но всички заедно свидетелстват недвусмислено за органичната естетическа спойка, която съществува помежду им“, пише за фамилията проф. Чавдар Попов и продължава:
„Когато е налице възприемчивост, талант и упорит, целенасочен труд, резултатите не закъсняват. Представените в експозицията творби са определено свидетелство за изключително важната, направо казано определяща роля на благоприятната семейна среда и на духовната атмосфера, която приживе, и след кончината на големия художник, продължава да изпълва дома на фамилия Петкови“.
Изложбата в галерия „Арте“ продължава до 10 декември.Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...