Либрето: Николай Андреевич Римски-Корсаков, базирано върху едноименната пиеса на Александър Островски.
Световна премиера: 29 януари (10 февруари) 1882, Санкт-Петербург, Мариински театър.
Действащи лица:
В Пролога:
• Пролетта-Красавица – мецосопран
• Дядо Мраз – бас
• Девойка-Снежанка – сопран
• Леший (Горски дух) – тенор
• Масленица (сламено плашило) – бас
• Бобил (беден самотник) Бакула – тенор
• Бобилиха, негова жена – мецосопран
• Свитата на Пролетта: жерави, гъски, патици, врани, свраки, скорци, чучулиги; представители на приказния горски народ "берендеи" от всички възрасти от двата пола.
В Операта:
• Цар Берендей – тенор
• Бермята, негов приближен болярин – бас
• Пролетта-Красавица – мецосопран
• Девойка-Снежанка – сопран
• Бобил (беден самотник) Бакула – тенор
• Бобилиха, негова жена – мецосопран
• Лел, овчар – алт
• Купава, красива девойка, дъщеря на богат селянин – сопран
• Мизгир, търговец от града на Берендей – баритон
• Първи вестител – бас
• Втори вестител – тенор
• Царски момък – мецосопран
• Леший (Горски дух) – тенор
• Боляри и болярки, царска свита, гуслари, слепи, шутове, гайдари, овчари, младежи и девойки, берендеи от всички възрасти и звания от двата пола, горски духове, цветя – свитата на Пролетта.
Място на действие – приказната страна на берендеите, време на действие – много-много отдавна...
Пролог
Нощ в началото на пролетта. Приказният "Красив хълм" все още е покрит със сняг. В подножието на хълма тече река, а отвъд реката е столицата на цар Берендей. Луната осветява Горския дух (Леший), който седи на един сух пън. Съпроводена от птичата си свита на поляната се спуска Пролетта-Красавица. Гората обаче още спи под снега и навсякъде царува великият Мраз. Преди петнадесет години Пролетта е родила на Дядо Мраз дъщеря на име Снежанка, което ужасно е разгневило върховния бог на слънцето – Ярило. Оттогава Ярило не дава на земята достатъчно светлина и топлина. Горският дух обявява края на зимата и началото на пролетта и се скрива в една хралупа. Пролетта запява и разказва на своите любими птички историята за малката си афера със стария Дядо Мраз, в резултат на която е родена Снежанка. Пролетта обича дъщеря си, затова се страхува да се конфронтира с мразовития ѝ баща и не бърза да встъпи в правата си. Птичките се оплакват, че им е студено и Пролетта ги съветва да потанцуват, за да се стоплят – така правят хората. От гората върху птиците започва да се сипе сняг и скреж, извива се вятър, прииждат облаци. Появява се Дядо Мраз, който е чул за пристигането на бившата си любима и е дошъл да я посрещне лично. Господарят на студа се хвали със зимните си подвизи. "Е, добре си се позабавлявал, време е да се отправиш на север" – казва Пролетта. Дядо Мраз ѝ обещава скоро да напусне страната на берендеите, но двамата имат проблем – Снежанка трябва да остане самичка. Дядо Мраз знае, че Слънцето иска да погуби дъщеря им и само чака удобен момент, за да посее в сърцето ѝ огъня на любовта със своя лъч. Загрижени, двамата родители решават да скрият дъщеря си в селото на берендеите. Дядо Мраз вика Снежанка и тя излиза от гората. Пролетта ласкаво я пита – не иска ли да живее на свобода. Разбира се, девойката отдавна е привлечена от веселите песни на хората и иска да бъде сред тях, да ходи с приятелки в гората, да събира ягоди и гъби. После Снежанка споменава овчаря Лел. Това тревожи Дядо Мраз, който започва да я разпитва и момичето признава, че е готово да слуша сладкогласния Лел ден и нощ, защото от неговото пеене буквално се разтапя. Дядо Мраз е много разтревожен. "Трябва да бягаш от Лел! За теб са страшни неговите думи и песни!" – съветва старецът дъщеря си. После Пролетта и Дядо Мраз се сбогуват със Снежанка и заръчват на Горския дух да я следва навсякъде и особено да я пази от Лел.
Първо действие
Предградието Берендеевка отвъд реката. Отдясно е бедната схлупена колиба на самотника Бобил Бакула, отляво – голямата, красива къща на Купава. Вечер е, отдалеч се дочуват овчарски свирки. Събират се жителите на предградието, сред които е и Бобил. Появява се Лел, Бобил го кани да пренощува в дома си. В замяна на гостоприемството Лел е готов да изпълнява своите песни, но Бобил не ги харесва кой знае колко и предлага на овчаря да пее специално за Снежанка. Лел е съгласен да пее за девойката, но само срещу целувка. Тази цена ѝ се струва незначителна, нали „при среща, или на сбогуване се целувам с всеки” – казва Снежанка. Тогава Лел моли за цвете и Снежанка му го дава. Овчарят подхваща първата си – тъжна и протяжна песен. Снежанка, почти разплакана, слага ръката си на рамото му. Тогава Лел започва друга – весела и танцувална мелодия. Към края й се появяват няколко девойки и викат овчаря да тръгне с тях. Лел веднага хвърля цветето, подарено от Снежанка и отива при девойките. Дъщерята на Пролетта и Дядо Мраз е не само учудена, но и много обидена и тъжна. Появява се Купава, която съчувства на Снежанка, но повече я вълнува предстоящата среща с годеника ѝ – търговеца Мизгир. Скоро той идва, съпроводен от двама слуги, натоварени с големи чували, пълни с пари и подаръци. Девойките и Лел се връщат, а Купава се крие между тях. Мизгир започва да разпитва момичетата за годеницата си. Започва традиционният обред "откупуване на невестата". Девойките запяват сватбена песен, а Мизгир щедро дарява всички. Най-после Купава се явява пред Мизгир и кани Снежанка да се присъедини към веселбата. Но щом Мизгир зърва Снежанка, той повече не може да откъсне поглед от непознатата красавица и веднага решава, че отсега нататък тя е неговата избраница. Тук свършва краткото щастие на Купава, която е отчаяна и настоява Снежанка да върне любимия ѝ обратно. Снежанка с радост би го сторила и моли Мизгир да я остави, но той е непреклонен. Младият търговец заявява, че както залязващото слънце не може да се върне, тъй и за изстиналата любов няма връщане назад и умолява Снежанка да го обикне. После Мизгир започва да се подмазва на Бобил и Бобилиха, за да ги накара да изгонят Лел, в когото вижда главния си съперник. Но Купава не се предава лесно. Тя призовава всички млади хора от предградието, които решително осъждат изменника Мизгир. От своя страна, Мизгир твърди, че сега вече обича само Снежанка, а Купава нарича леконравна и ужасно я обижда. Оскърбената девойка тича към реката, за да се удави, но на помощ ѝ се притичва Лел и я спира. Всички убеждават Купава да отиде при мъдрия цар Берендей и да го помоли за помощ.
Второ действие
В прекрасния си дворец цар Берендей седи на златен стол и рисува върху една колона. Слепи гуслари пеят балада в прослава на царя. Влиза Бермята – най-близкия царски болярин. Той започва да възхвалява Берендей, но царят веднага го прекъсва. Вече петнадесет дълги години няма благополучие в царството на берендеите: лятото е все по-кратко, пролетта е все по-хладна, явно слънчевият бог Ярило е сърдит! Освен това царят е забелязал и промени в сърцата на поданиците си – те са все по-студени, не изпитват нито гореща любов, нито страст към красотата. Бермята разказва на царя, че в земите му се е появила някаква Снежанка, заради която всички младежи се карат и бият. А сега пък е дошла друга девойка – с молба за помощ. Царят заповядва да доведат Купава, която веднага се хвърля на колене пред него. През сълзи Купава се оплаква от неверния си годеник и от Снежанка, която ги е разделила. Трогнат, Берендей заповядва Мизгир да бъде изправен пред съд, в присъствието на всички царски поданици.
Двамата вестители призовават народа. След придворните, болярите, царската стража и простолюдието се появява и Лел. Под звуците на приказен марш е доведен и Мизгир. Най-после идва и царят, тъй че съдът може да започне. Младият търговец изобщо не се опитва да се оправдава и на заповедта на царя да се ожени за Купава, упорито отговаря, че единствената му годеница е Снежанка. Берендей осъжда Мизгир на вечно изгнание "вдън гори тилилейски", а младежът моли само за едно – още веднъж да зърне Снежанка. Ето че приказната красавица идва, съпроводена от Бобил и Бобилиха. Тя приветства Берендей съвсем наивно и простодушно – нали никога преди това не е виждала цар. Поразен от красотата ѝ, царят пее знаменитата си каватина, посветена на чудесата на природата. И ето че Берендей разбира причината за гнева на слънчевия бог Ярило – Снежанка не познава любовта. Царят обявява, че младежът, който до изгрев слънце успее да накара русокосата девойка да се влюби в него, ще я получи за жена. Но младите мъже мълчат – всички знаят колко студена е Снежанка. Тогава царят се обръща към младите момичета и те го уверяват – само Лел е в състояние да внуши любов на девицата. От своя страна Мизгир моли царя да отложи изгнанието му. Той се кълне, че ще запали искрата на любовта в недокоснатото сърце на Снежанка. Берендей се съгласява и заповядва на всичките си поданици да се съберат в последния ден на пролетта в царската гора, където цял ден и цяла нощ да се веселят с игри и песни. На сутринта всички ще приветстват Деня на Ярило, с който започва лятото.
Трето действие
Широка поляна в гората. Слънцето вече залязва, младите берендеи с венци на главите танцуват в кръг, а възрастните седят наоколо и се гощават с напитки и сладки. Сред танцуващите са Купава, Лел и Снежанка, а Мизгир не участва в игрите – той ту се появява сред хората, ту се скрива в гората. Идва царят със свитата си – той също иска да види веселбата. Царят кани забавните шутове "скоморохи" да потанцуват за забавление на всички, а след това, за финал на прекрасния ден, моли миловидния Лел да попее. Песента на овчаря много се харесва на Берендей и като награда за нея царят му предлага да си избере дружка. Лел тръгва към девойките, отначало за малко се спира пред Снежанка, но после отива при Купава, хваща я за ръката, отвежда я до царя и точно пред него я целува. Разплакана, Снежанка се скрива в храсталака. Царят пожелава на всички хубава вечер и се оттегля, разотиват се и останалите. Снежанка остава сама, тъжна и обхваната от ревност. Тя изпява ариозо, изпълнено с наивни упреци към Лел, но вместо овчаря пред нея изниква Мизгир. Търговецът хваща Снежанка за ръка, тя се противи. Пленен от красотата ѝ, той упорито я преследва, накрая пада на колене пред нея. Страстта и сълзите на Мизгир я плашат и девойката се опитва да изтръгне ръката си. Мизгир пее вдъхновено ариозо, в което ѝ предлага скъпоценни перли в замяна на любовта ѝ, но Снежанка отказва скъпия подарък. Тогава буйният Мизгир буквално се нахвърля върху девойката, но от гората излиза Горския дух – Леший, на когото Дядо Мраз е заръчал да пази дъщеря му. Горският дух спира Мизгир и Снежанка успява да избяга в гората. Мизгир се опитва да я преследва, но където и да стъпи, Горският дух изправя пред него нови и нови дървета и храсти, които стават все по-фантастични и по-заплашителни. Духът дразни Мизгир с призрака на Снежанка, накрая търговецът се затичва в преследване на привидението и поляната става същата, каквато е била преди. Идва Лел, а малко след него и Купава. Девойката е благодарна на овчаря, който не само я е спасил, но и е върнал достойнството ѝ, когато я е избрал и целунал пред всички. Лел и Купава се отдават на любовни ласки. В това време Снежанка, бродеща из гората, неволно става свидетел на страстната сцена. Потресена, тя хвърля към Купава нейния собствен упрек: след като Купава я е обвинявала за раздялата с Мизгир, сега прави същото – разделя Снежанка от Лел. Но ето че самият Лел се обръща към Снежанка доста грубо: "Снежанке! По-често слушай горещата реч на Купава; време е да разбереш как говори сърцето, запалено от любов. Учи се от Купава и знай, че Лел няма нужда от детински чувства. Сбогом!". Поразена от тези думи, Снежанка си спомня с последна надежда за майка си. Тя се отправя към Пролетта с гореща молба: "Дай ми сърце на девойка, мамо... Дай ми любов – или вземи живота ми!".
Четвърто действие
Езеро в долината на Ярило, до него стърчи островърхият хълм на слънчевия бог. Ранно утро. От езерото излиза Пролетта, обкръжена от цветя и Снежанка се обръща към нея с гореща молба: "О, майко, дай ми любов, моля за истинска любов на девойка!". Трогната, Пролетта се съгласява да утеши Снежанка с този велик, но съдбоносен за нея дар. Сега Снежанка вече познава любовното чувство и новата среща с Мизгир пали в нея ответна страст. Но тя се страхува от лъчите на Ярило и моли Мизгир да я скрие от слънцето. Мизгир не разбира опасенията ѝ, той иска да представи Снежанка на цар Берендей като своя съпруга. Зазорява се. Свещената долина на Ярило започва да се изпълва с берендеи. Първо идва царят, след него – младоженци с любимите им невести. Снежанка и Мизгир застават под сянката на един храст. Народът се разделя на две и всички с очакване гледат на изток. Младоженците представят любимите си на царя, който ги благославя. Мизгир също пристъпва към Берендей заедно със Снежанка, а тя твърди и повтаря, би го казала стотици пъти – тя обича Мизгир! В този момент ярък слънчев лъч пронизва утринната мъгла и пада точно върху Снежанка. Изплашена, девойката пита: "Какво се случва с мен? Блаженство или смърт?", но вече е разбрала, че това е краят. В предсмъртната си ария приказната красавица излива своя екстаз от любовта, целия си възторг, но и цялата безнадеждност. Ужасени, берендеите наблюдават как Снежанка като пролетен сняг се топи под слънчевите лъчи. Мизгир е отчаян. "Това е жестока шега на съдбата!" – възкликва младежът и верен на обещанието си да загине заедно с любимата, се хвърля в езерото. Цар Берендей, който е и върховен жрец на своя народ, обяснява великата значимост на случилото се. Петнадесет години Слънчевият бог е бил сърдит на берендеите, но сега, с гибелта на Снежанка, намесата на Дядо Мраз е прекратена. Царят заповядва на Лел да пее хвалебствен химн за Слънчевия бог Ярило. На върха на хълма мъглата се вдига и всички виждат Ярило в образа на млад мъж в бели одежди; в дясната си ръка той държи светеща човешка глава, а в лявата – сноп от ръж. По заповед на царя слугите поднасят на Ярило цели бикове и овни с позлатени рога, бъчви с мед и всякакви други угощения. Всички пеят апотеоз: "Светлина и сила, бог Ярило, наше прекрасно Слънце, няма в света по-красиво същество от теб!".
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..