Съдържание на:

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Снимка: Wikipedia
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи)
Първо изпълнение:
23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург
Първо изпълнение в България:
29 септември 1922 година, София

Действащи лица:
• Игор Святославич - Северски княз – баритон
• Ярославна, негова втора жена – сопран
• Владимир Игоревич, негов син от първия брак – тенор
• Княз Галицки, брат на Ярославна – бас-баритон
• Кончак, половецки хан – бас
• Кончаковна, негова дъщеря – мецосопран
• Гзак, половецки хан – без пеене
• Овлур, покръстен половчанин – тенор
• Ерошка, гуслар – тенор
• Скула, гуслар – бас
• Бавачка на Ярославна – сопран
• Половецка девойка – сопран

Място и време на действието: руският град Путивъл и лагерът на половците, 1185 г.

Народът се е събрал на площада в древния руски град Путивъл, за да изпрати войската на бой. Княз Игор и синът му Владимир Игоревич се прощават с близките си, преди да тръгнат срещу половците. Всички приветстват Игор. Внезапно слънцето се скрива. Изплашените хора виждат в затъмнението зла поличба и молят княз Игор да не тръгва точно сега на бой. Напразни остават молбите и на болярите, и на жена му Ярославна. Игор твърдо е решил да тръгне срещу враговете на своята родина. Преди това той моли княз Галицки да се грижи за жена му Ярославна. В отсъствието на княз Игор Галицки живее разпуснато. На устроения от него пир заедно с всички се веселят, свирят и пеят закачливи песни избягалите от войската на Игор гуслари Скула и Ерошка. Идват изплашени девойки, които молят Галицки да освободи отвлечената от него тяхна другарка, но той грубо ги изпъжда. Това предизвиква циничния смях и подигравките на пияните му приближени. Този пир съвсем не е устроен само за приятно забавление. Галицки винаги е мечтал да заеме мястото на Игор и сега се мъчи да си спечели привърженици. Скула и Ерошка с песните си предлагат на пияните боляри да изберат на мястото на Игор веселия княз Галицки.

Ярославна тъгува за своя съпруг. Тя отдавна няма никакво известие от него. Влизат няколко девойки, които започват да молят Ярославна да накара брат си да пусне приятелката им. Пристига Галицки и девойките уплашено избягват. Между Ярославна и княза възниква остро обяснение. Пияният Галицки се държи нагло и преди да си тръгне, направо заявява на сестра си, че ще заеме мястото на Игор на княжеския престол. Идват болярите. Лоши новини са ги накарали да обезпокоят княгинята — руските войски са разбити от половците, а Игор и синът му са пленени. Ордите на хан Гзак наближават Путивъл. Внезапно проехтява тревожният звън на камбаните — неприятелят е вече съвсем близко. Всички тръгват да защищават града.

Привечер. В лагера на половците. Млади девойки с песни и танци се опитват да развеселят дъщерята на хан Кончак — Кончаковна. Синът на Игор — Владимир, и дъщерята на хан Кончак се обичат и сам ханът поощрява тази любов. Той се държи внимателно с пленниците, тъй като иска да спечели княз Игор за свой съюзник и така по-лесно да покори останалите руски княжества. Появява се Игор. Мисълта, че враг тъпче руската земя и народът страда поробен, не му дава покой. Покръстеният половчанин Овлур иска да помогне на Игор да избяга, но той отказва. Според него не подобава на един княз да бяга. Идва Кончак и ласкаво нарича Игор свой гост. За да го развлече, ханът му устройва пищно зрелище от песни и танци.

Войската на хан Кончак се завръща с много плячка. Сега Игор разбира за нещастието, което е сполетяло Путивъл, и решава да избяга. Когато пийналите стражи заспиват, той се уговаря с Овлур за бягството. Но Кончаковна чува разговора им. Тя моли Владимир Игоревич да не я оставя. Това поставя на изпитание младия княз, но чувството за дълг надделява. Тогава Кончаковна обявява тревога. Въпреки това княз Игор успява да избяга. Владимир е заловен. Половците искат веднага да го убият, но Кончак ги усмирява. Всички остават безкрайно изненадани, когато той съобщава, че младият княз ще стане негов зет.

Ранно утро в Путивъл. Половците са опожарили града. Ярославна седи на градската стена и оплаква сполетялото я нещастие и тежката участ на своя народ. Тя моли вятъра, слънцето, реката да помогнат на Игор да се върне. Задават се конници; това са Игор и Овлур. Съзират ги Скула и Ерошка, които преди са се подигравали на пленения княз. Сега, за да избягнат неговото наказание, те започват да бият камбаните и първи съобщават за връщането на княза. Всички радостно поздравяват княз Игор.
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

"Милосърдието на Тит", опера сериа в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..

публикувано на 28.03.24 в 10:25

"Снежанка", опера в пролог и четири действия от Николай Римски-Корсаков

Либрето: Николай Андреевич Римски-Корсаков, базирано върху едноименната пиеса на Александър Островски. Световна премиера: 29 януари (10 февруари) 1882, Санкт-Петербург, Мариински театър. Действащи лица: В Пролога: • Пролетта-Красавица – мецосопран • Дядо Мраз – бас • Девойка-Снежанка – сопран • Леший (Горски дух) – тенор • Масленица (сламено..

публикувано на 15.03.24 в 09:35

"Дама пика", опера в три действия, седем картини, от Пьотр Илич Чайковски

Музика: Пьотр Илич Чайковски Либрето на Модест Чайковски и с участието на композитора, изградено върху едноименната повест на Пушкин. Първа постановка: Петербург, Мариински театър Премиера: 7 декември 1890 г., диригент – Е. Направник. Действащи лица: • Герман – тенор • граф Томски – баритон • княз Елецки – баритон • Старата Графиня –..

публикувано на 23.02.24 в 14:29

"Кармен" от Жорж Бизе, опера в четири действия

Либрето: Анри Мейяк и Луи Халеви По едноименната новела на Проспер Мериме Световна премиера: 3 март 1875, Париж Българска премиера: 9 март 1912, София. Действащи лица: • Кармен, циганка – мецосопран • Дон Хозе, сержант – тенор • Ескамилио, тореадор – баритон • Данкайро, контрабандист – баритон • Ремендадо, контрабандист – тенор •..

публикувано на 26.01.24 в 09:10