Посланието ни: Дигиталната трансформация=Дигитално образование

Дигиталната трансформация трябва да бъде стратегическа цел и водеща политика за местната европейска власт. Около тази идея се обединиха участниците в дискусията „Дигитална трансформация на местната власт“, организирана от екипа на Радио Варна по проекта на БНР „НАШАТА ЕВРОПА“. Задължително върху процеса на дигитализация трябва да се фокусират образователната система, европейците като граждани, потребители и ползватели на услуги и бизнесът.

Дигитализацията се отразява върху всички обществени процеси в малките общности - икономическите възможности, подобряването на условията на труд и качеството на живот. Процесът е форсиран през двете години на пандемия, казва Нора Момчева – секретар на община Варна. Причините, за да е относително бавен процесът на дигитализация в морския град са финансови трудности и липсата на достатъчно квалифицирани кадри. Варна разчита на средства от ЕС, за да се ускори процесът на дигитализация, каза още секретарят на община Варна.

Добрият пример на Естония, лидер в европейската дигитализация /демонстриран в кратко видео по време на дискусията/, е все още трудно постижим, най-малкото, защото балтийската държава е предприела първите си крачки в тази посока преди 20 години, смята още Момчева.

Не на евросредства, а на собствени финанси разчита малката община Троян, за да дигитализира най-важните за гражданите й услуги, каза в дискусията на Радио Варна Анита Маринова – началник отдел „Услуги за гражданите“ в община Троян. За около 10 години, чрез фирма, спечелила обществена поръчка, общината успява да дигитализира Регистъра за гражданско състояние за периода 1910 – 1999 г. Регистърът дава информация за ражданията, браковете и смъртните случаи на територията не само на град Троян, но и в прилежащите села. Успоредно със създаването на Регистъра, общинската администрация, отново със собствени средства и разчитайки на собствените си експерти, създава Националната база данни на населението от 1880 г. до момента. Тази информация може да се ползва от всяка точка на страната, уточни Маринова.

Подходът към изграждането на дигиталната трансформация на местната власт в Троян е адекватен, правилен. Анализът на нуждите на местното население, защото те са специфични за всяка община, трябва да бъде определящ при създаването на списъка от дигитални задачи/услуги, които ще се решават, е мнението на Мариана Трифонова от Института за икономическа политика. Процесът не е технически, а политически, смята Трифонова. Местната администрация, ръководствата на общините,

трябва да са убедени в необходимостта от дигитална трансформация и процесът да бъде устойчив, а гражданите „въвлечени“ в процеса, заяви още Трифонова.

Решенията на дигиталната трансформация трябва не само да са удобни, но и сигурни. Това е мнението на Стела Иванова – главен продуктов директор в IT компания със сериозен пазар в страната и ЕС. Потребителите имат нужда да бъдат обучавани, особено, когато продуктът е нов. „Винаги отделяме време, за да обучим клиентите какво всъщност представлява един продукт. Как той може да се използва и какви са ползите от него.“, обясни още Иванова в дискусията на Радио Варна „Дигитална трансформация на местната власт“. Фирмите, предлагащи дигитални услуги и продукти, задължително гарантират сигурност на много нива, по думите й. Има много регулации, приети в ЕС, за защита на личните данни. Информираността на обществото е изключително важна, смята още Стела Иванова.

Евгени Андреев – преподавател във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и участник в дискусията на Радио Варна по проекта „Нашата Европа“, коментира темата за притеснението на европейците, в частност българите, от използването на дигитални услуги. Статистиката сочи, че хората се съмняват от „изтичане на лични данни“ при ползването им. „Ботовете сами ще измислят възможности, които могат да улеснят “хакването“ на една система, но всъщност най-слабото звено в сигурността е друго – Човекът. Това означава, че образованието изостава“.

„Най-слабото звено“ е човешката грешка, според Андреев. "Колкото и добре да е защитена една система, проследявайки ежедневната дейност на служителите, може да се направи така, че атаките да „излъжат“ човека и той да даде достъп от вътрешната страна, без дори да е разбрал".

Много честа грешка, според Андреев е, когато сме на работа да използваме личното си мобилно устройство за служебни цели. Важно е да има правила във всяка организация –личната поща да се отваря само на личния телефон, за служебната поща - да се използва служебният, за да няма припокриване. Обучението по кибер сигурност трябва да започне от най-ранна възраст, категоричен е Евгени Андреев.

Дигиталните промени в обществения живот, предизвикани от епидемията от КОВИД 19 и общият технологичен скок, водят до необходимостта от промени в образованието – институционално и личностно, управлението и институциите.