Eмисия новини
от часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Д-р Катя Георгиева: В момента научната истина не е важна, играят други сили

Снимка: БГНЕС

В момента научната истина не е важна, играят други сили, така д-р Катя Георгиева, ръководител на проекта "Влияние на слънчевата активност върху времето и климата" в БАН коментира в предаването "Неделя 150" изхода на световната екосреща в Копенхаген. За нея финалът е бил очакван заради многото различни интереси - икономически и политически, в никакъв случай обаче не научни. През последните 10 години годишните средноглобални температури намаляват, въпреки опитите на някои учени да скрият това, каза изследователката.

Според д-р Георгиева, сегашните изменения в климата не са страшни и необичайни, а топлите периоди съвпадат с периоди на разцвет на човешката цивилизиация. Тя припомни например, че името на ледената днес Гренландия  означава "зелена земя", дадено й по времето на завладяване от шведите.

В България няма затопляне, каквото се наблюдава в световен мащаб, категорична бе д-р Георгиева. Само в 4 от 17-те ни метеостанции се наблюдава затопляне от началото на 20 век досега, у нас зимните температури се вдигат,  летните падат, т.е. падат и средногодишните, допълни ръководителката на проекта. Според нея земеделието ни печели от промените в климата.

Тезата, че силно раздухваното уникално глобално затопляне се дължи само на човешката дейност не е вярна, отбеляза д-р Георгиева от БАН. Въглеродният двуокис, който се смята за основен причинител на затоплянето, започва да расте много бързо след 2-та световна война, когато започва индустриалната  революция, изтъкна Катя Георгиева. За периода 1940-1980 средните температури в света падат, въпреки нарастването на въглеродния двуокис, подчерта тя и припомни за тезата "глобално захлаждане и нов ледников период". Д-р Георгиева даде и друг пример: между 1910-1940 г. глобалната температура е нараствала повече, отколокото сега при почти постоянно ниво на въглеродния двуокис.

По силата на протокола от Киото България трябваше за периода 2008-2012 г. да намали вредните емисии с 8% спрямо 1988 г., а през 2007 г. емисиите ни са били с 40 % по-малко заради разпада на индустрията, продължи д-р Георгиева. При влизането ни в ЕС и включването ни в европейската схема за търговия с квоти и емисии, квотите ни бяха намалени спрямо нашите нужди, подчерта Катя Георгиева. Бяха ни отпуснати само 42 млн. тона годишно, а нашите икономии бяха използвани, за да се покрие преразхода на други страни, допълни тя. По думите й, ако продължим да участваме в тази схема, не можем да развиваме промишленост, защото всичко, което можем да използваме за добиване на енергия, различно от АЕЦ и ТЕЦ-системите, е много по-скъпо.

/Я.Б./

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от