Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Океанологията в страна без океан

През изтеклата година депутатите от ПАСЕ изразиха сериозни опасения от съдбата на Черно море, което е застрашено от екологична катастрофа. 

Миниподводницата на Института по океанология

Конгресът на местните и регионални власти на Съвета на Европа поиска осъздаването на еврорегион Черно море, с което да се помогне за устойчивото развитие на района.

И шестте черноморски държави ратифицираха конвенцията от 1992 г. за защита на Черно море, целяща по-ефикасния контрол срещу замърсяването и възстановяването и опазването на ресурсите му, но според представения пред асамблеята през изтеклата година доклад усилията са недостатъчни.

Всяка година река Дунав изхвърля в Черно море 280 т кадмий, 60 т живак, 4500 т олово, 6000 т цинк, 1000 т хром и 50 000 т течни горива. Останалите реки, които се вливат в Черно море - Днепър, Днестър, Дон, Кубан и др., също влачат хиляди тонове кадмий, мед, олово, цинк, нитрати и фосфор.

Водолазен звънец за изследване на морското дъно

Ст. н. с. II ст. д-р инж. Атанас Палазов е директор на Института по океанология към БАН. Пред програма "Хоризонт" той каза известната на всички истина, че за съжаление през последните години ние не пазим Черно море. Замърсяваме го, не го пазим, експлоатираме го безогледно. А морето като всичко в природата се нуждае от голяма грижа. Прилежащата към страната ни територия на Черно море, за която се грижим, е около 35 000 кв. км. Това е и областта на наблюдения, изследвания и грижи от страна на Института по океанология, базиран във Варна. Водещият Калин Катев попита Атанас Палазов какво очакваме да се случи с морето през тази година.

По публикацията работи: Ивайло Михайлов

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени