Българското наказателно право разпознава понятието "организирана престъпност" от 1896 година, когато влиза в сила първият български Наказателен закон след Освобождението, припомни в "Преди всички" Ива Пушкарова, преподавател по наказателно право в Софийския университет. Днес тя представя монография за формите на организирана престъпност по Наказателния кодекс на Република България.
Българският закон разпознава форми на организирана престъпност и видове престъпни сдружения дълго преди организираната престъпна група, която е популярен вид престъпно сдружение да се появи в НК след 2000 година. Това дали един закон е стар, не винаги е достатъчен критерий за актуалност. Нашият НК се влошава в това отношение. Няма добра законова защита срещу организираната престъпност никъде по-света. Наказателните закони се делят на лоши и по-малко лоши. Нашият спада към по-малко лошите, включително след 1989-а година, но последните няколко години отбелязаха тежък срив в систематиката на Кодекса. Достойнствата на уредбата по отношение на организираната престъпност бяха влошени, сериозни пречки бяха създадени и пред отнемането на изпрани пари, каза Пушкарова.
На въпрос на Силвия Великова за специализирания съд Пушкарова отговори:
Не ми е ясно как такава институция ще съдейства за борбата на държавата срещу организираната престъпност. Тя започва от регулацията, която в момента не е добра и постоянно се влошава. Колко точно специализиран е този съд - аз разбирам под това магистрати със специални познания. Такава компетентност имат много малко страни по света и България не е сред тях. Така че нямам добри очаквания.
Квалификацията на магистратите тръгва от закона. Ако той не е добре написан, дори и най-мъдрият човек не би могъл да правораздава адекватно. Но ако е добре написан, тогава особена мъдрост и квалификация не са толкова важни, каза още Ива Пушкарова.
Цялото интервю на Силвия Великова и Веселина Миланова чуйте в звуковия файл.