Ако не беше се родил в България, Костадин Шекерлийски щеше да покори световните сцени - така смята Красимира Йорданова, която ни връща назад в миналото, за да ни разкаже за надарения български бас в рубриката Помните ли...
Костадин Шекерлийски е роден преди 90 години в Горна Джумая (сега Благоевград). Като дете от бедно семейство работи като чистач и портиер в читалището. Там го чува да си припява диригентът на хор "Македонска песен" Василий Соловьов и го приема за хорист в църковния хор. По-късно Шекерлийски става солист и на хор "Македонска песен".
С финансовата подкрепа на видни свои съграждани, Костадин Шекерлийски отива да учи в Държавната консерватория в София. Там се запознава със Светослав Обретенов, който през 1945 г. го кани да пее в новооснования Радиохор. По-късно участва и във Военния ансамбъл, след което се явява на конкурс в Софийската опера и така започва кариерата му на оперната сцена.
През 1953 г. заедно с Катя Попова, Димитър Узунов, Никола Николов, Йорданка Димчева, Катя Георгиева, Костадин Шекерлийски заминава на специализация в Болшой театър в Москва. Той е първият български оперен певец, който излиза на сцената на Болшой в централна роля - на княз Игор.
Следват още много роли, много гастроли, много триумфи. Но той винаги се завръща у дома. Костадин Шекерлийски казва: Природата ме е дарила с един талант и едно сърце. Аз други претенции за себе си никога не съм имал.
Един български музикант, незаслужено изпаднал в забвение. Чуйте разказа на Красимира Йорданова в рубриката Помните ли...
