В рубриката Помните ли... Красимира Йорданова винаги се старае да ни припомня важните имена в българската музикална история. Някои от тях скромно остават в забвение, но има и фигури, които никога няма да бъдат забравени - една от тях е диригентът Добрин Петков, отишъл си от този свят преди 25 години.
Добрин Петков е роден през 1923 г. Започва да учи музика с баща си още 5-годишен, а на 9 изнася първия си самостоятелен концерт. Същевременно, още в детска възраст, започват и проявите му като диригент. Той е първият българин, получил стипендия за обучение в лондонската Кралска музикална академия. През войната се връща в България и завършва Музикалната академия в София. Постъпва в Софийската филхармония първо като цигулар и стажант-диригент. През 1950 г. е назначен като диригент в Русе, където работи усилено по изграждането на Русенската филхармония като оркестър на високо ниво. От 1956 г. е главен диригент на Пловдивската филхармония. През 60-те години е поканен да ръководи Софийнсака опера. По-късно се връща в Пловдив, където работи до последните си дни и оставя незабравима диря.
Когато стихнат разговорите в залата, шепотът на оркестрантите и настъпи тишината, предшестваща първите звуци на оркестъра – мисля, че всички музиканти изживяват в този момент едно и също – много силно концентрирано чувство на пиетет към изкуството и някаква надежда, осмисляща тяхното съществуване... - споделя Добрин Петков.
Чуйте разказа на Красимира Йорданова и интересен анализ, направен от диригента Константин Илиев, съхранен в Златния фонд на БНР, както и запис на Радиооркестъра от 1971 г. под палката на Добрин Петков.
