След снега идва опасността от ерозия и свлачища, предупрежват учени. Според доц. Николай Добрев от Геоложкия институт при БАН опасността е реална. Водата, която се получава след топенето на снеговете, както и вдигането на нивото на подземните води, водят до активизиране на свлачищата. В повечето случаи това става през пролетта и от есенните дъждове. Има регистър на свлачищата в Министерството на регионалното развитие, тези данни обаче трябва да се актуализират непрекъснато. Според този кадастър има 1100 свлачища, обясни Добрев. Най-невралгичите райони са Дунавското крайбрежие, Северното черноморско крайбрежие - Балчик, Варна, Каварна, в Източните Родопи.
Проблемните са не само укрепването им, но анализирането им. Не съм убеден, че навсякъде с тази дейност се занимават специалисти. Най-важното е да се направи анализ, последната актуализация на картата на свлачищата беше през 2006 година. Другото важно е да се наблюдават. Ако се появат признаци - напуквания на терени, на къщи, веднага да се вземат мерки, обясни ученият.
В звуковия файл можете да чуете интервюто.
