Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Кризата е шанс. Тя трябва да се използва за преструктуриране на заетостта, защото по-голямата част от хората няма как да се върнат на работните места, които са загубили. В България това не се прави. Това заяви в предаването „12+3” проф. Кръстьо Петков. Той добави: Ние имаме 2 стратегии, които принципно не са лоши, но не се изпълняват. Едната е стратегията „Антибедност”, която беше приета веднага след доклада на ЕК. Втората е стратегия за заетостта в условия на криза, но и при нея не виждам някакво сериозно движение напред. България е седма в Европа по равнище на младежката безработица – най-острият проблем, който тревожи европейските институции. Междувременно правителството допусна или „прозяпа” шанса България да бъде включена в групата от 8 страни, които ще получат специална подкрепа от ЕС за преодоляване на проблема с високата младежка безработица.
Според него причина за бедността не е само случващото се на пазара на труда и свързаните с него доходи, но и растящата задлъжнялост на домакинствата и на средния и малък бизнес, както и дискриминационните схеми на заплащане.
Чужди инвеститори предпочитат да инвестират в Турция, Сърбия и Румъния заради нивото на корупция и по-активната роля на правителства им, смята Петков. Според него само ниските данъци няма да доведат инвеститорите в България.
От Сдружение ГЛАС близо 2-3 години сигнализираме за нередностите, които се отнасят до начина, по който се формира, използва, разпределя, преразпределя и попълва фискалния резерв. Сега вече стигнахме до ситуация, в която няма пространство за маневриране. Щом правителството си позволи да вземе 1,5 млрд. с надеждата, че ще си ги върне през следващите седмици и месеци, това означава, че ние се намираме в криза на паричните плащания, криза на резерва. Консолидираният държавен резерв може да изглежда отдалеч благоприятен, но не бива да забравяме, че беше изкуствено свален на санитарната граница на фискалния резерв на 4,5 млрд., а от нея се слиза абсолютно самоволно. Съвсем скоро, след месеци, България и заради външните плащания, и заради това, което се случва с НОИ и НЗОК, ще трябва да търси спешни резервни варианти. Дано не се озовем в положението на Унгария и дано не се върнем към 1996-1997 г., когато ликвидната криза направи така, че България изостана с 5 до 7 години от другите държави, коментира още проф. Кръстьо Петков.
Цялото интервю, както и репортаж за бедността в България, чуйте в звуковите файлове.
