Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Комисията по досиетата може би е държавната институция с най-успешен мандат, каза в предаването "Нещо повече" бившият вътрешен министър Йордан Соколов. Той коментира: За мен по време на прехода Конституционният съд вместо да играе винаги изцяло положителна роля за превръщането на България в една демократична нормална страна с върховенство на закона, той непрекъснато спира демократичното развитие на България. Например първият опит ние да направим нещо срещу бивши сътрудници на ДС, които бяха овладели без изключение всичките банки, в Закона за банките имаше текст, че не се разрешава управители на банки да бъдат бивши сътрудници на ДС. Конституционният съд обаче отмени този текст. Да си спомним и случая с дипломатите – същият Конституционен съд обяви за противоконституционни текстовете, самият факт да има такива прояви в повечето нормални посткомунистически страни недоумяват.
Соколов подчерта, че в качеството му на председател на НС няколко пъти му се е обаждал тогавашният председател на Комисията по досиетата Методи Андреев, за да се оплаква, че от Националната разузнавателна служба не му се изпраща нито едно досие. Тогава той се е обърнал към директора на НРС Димо Гяуров, който му обещал да изпратят необходимите документи, но това не се е случило.
Днес стана ясно още, че Европейската платформа за памет и съвет отказва на българската Комисия по досиетата да стане неин член. Васил Къдринов, председател на Център "Хана Аренд", който е член на платформата, обясни: Когато Евтим Костадинов изпраща молба до платформата за членство на българската комисия, от платформата са установили, че самият г-н Костадинов е бивш служител на народната милиция от Добрич, че в същата комисия има още трима, които са били платени функционери на тоталитарните политически структури. Поради това платформата отказва членство на българската комисия.
Това, че се отварят архивите на комунистическия режим е добре, но не е достатъчно, категоричен е Къдринов. Той добави мнението си: В България трябва да има институт за национална памет. Има какво да направим в България. Да се надяваме, че с общи усилия можем да го постигнем, за да не оставяме на следващите поколения само едни отворени архиви.
Целите интервюта може да чуете в звуковите файлове.
