Красимира Йорданова разказва за живота и делото на проф.Христо Обрешков - изключително ерудирана личност, цигулар и педагог от първата половина на ХХ век. За съжаление отишъл си твърде рано, загивайки при бомбардировките над София през зимата на 1944 г., но оставил светла диря в историята на българското музикално изпълнителско изкуство.
Роден на 14 март пред 105 години в София. Баща му, любител цигулар, е първият му учител. Възпитаник на Иван Рамаданов и Петко Наумов в Музикалното училище и на Ханс Кох в Музикалната академия. Изненадващо обаче заминава за Швейцария не за да продължи музикалното си образование, а за да учи химия. Издържа се, свирейки в различни състави. Така го чува директорът на Консерваторията и го съветва да се насочи изцяло към музиката. Обрешков завършва и теоретичния, и инструменталния отдел и пръв получава т.нар. концертен диплом. С трио свири в цяла Швейцария и дори го признават за най-добрия цигулар в страната по онова време. Получава докторска степен с дисертацията "Българската народна песен".
През 1937 г. Христо Обрешков е поканен за преподавател по цигулка от Музикалната академия в София, където работи 6 години. Сред неговите ученици са Радосвет Бояджиев, Георги Мутафчиев, Иван Попов, Ветка Жечкова и др.
Чуйте още интересни подробности за Христо Обрешков в звуковия файл.
