В едно от най-значимите музикални събития този сезон се превърна Юбилейният концерт на 15 юни в препълнената с публика зала „България“ /от Европейския музикален фестивал/, с който беше чествана 80-годишнината на диригента Михаил Ангелов и 50-годишнината на създадения от него Симфоничен оркестър на Софийското музикално училище, днес Младежка филхармония „София“.
Големият български диригент Михаил Ангелов е основател и на камерния оркестър „Софийски солисти“, след завръщането си от аспирантура по оперно-симфонично дирижиране в Московската консерватория при проф. Борис Хайкин и проф. Лео Гинзбург. Бил е главен диригент и директор на оперните театри в Русе, Пловдив, Бургас и Благоевград. Между 1961 и 1991 г. работи последователно като диригент, главен диригент и директор на Софийската опера. Някои от най-скъпите му спомени са свързани и с дългогодишното сътрудничество с Музикалната академия „Панчо Владигеров“ като консултант по интерпретация на оперния репертоар:
Проф. Бръмбаров ми се обади и ми каза: „Изпращам ти едно момиче. Имаш ли тапи за уши? Сложи си ги!“ Влезе Гена Димитрова, на 17 години и половина. Запя и се разлюляха полилеите и джамлъците на прозорците. Това е глас, от който можеха да се направят най-малко осем сопрана! За първи път в живота си пя с оркестър с мен. Имал съм „лека ръка“, защото знаете после още с какви диригенти пя, каза маестро Михаил Ангелов. И още един скъп спомен – когато пък след години завежда на прослушване при Гена Димитрова младата пианистка Александрина Пендачанска: Александрина изпя „Травиата“. Гена се просълзи и ми каза: „Знаеш ли защо се просълзих? Това, че е расла под рояла вкъщи и е слушала майка си и сума ти певци, е важно. Това, че пее потресаващо тази ария, също е важно. Но това, което ме разплака, е, че можеш да имаш гениален висок регистър, чудесен нисък регистър, но най-трудното във вокалното изкуство е тембралната връзка между тях. Това е нещо, което певецът научава последно. Аз го научих най-накрая, а това дете отсега го демонстрира!
Изявата на Александрина Пендачанска в ролята на Виолета из операта „Травиата“ на Верди на Концерта на млади български таланти, представени от голямата оперна певица Гена Димитрова, беше началото на оперната й кариера. Следим световната кариера на Александрина Пендачанска с гордост! А тя, след цяла галерия триумфални изяви с Фрайбургския бароков оркестър под диригентството на Рене Якобс, две номинации за „Grammy“ за записа им на операта „Милосърдието на Тит“ на Моцарт и наградата на BBC Music Magazine за „Агрипина“ на Хендел, много силното участие в първия оперен спектакъл на Балшой театър този сезон и дебюта й миналия месец с голям успех в „Саломе“ на Рихард Щраус в Сан Гален, каза, че отново се е почувствала на 15-16 години, репетирайки с маестро Михаил Ангелов за концерта.
Абсолютно нищо не се е променило! По абсолютно същия начин се уча от него и по същия начин е вълнуваща всяка музикална среща! Нещо, за което до ден днешен получавам поздравления от почти всички диригенти, с които работя, което съм научила от Михаил Ангелов и се е превърнало в моя втора природа, е това да дишам навреме. Докато пея, ще го свързвам винаги с него, сподели Александрина Пендачанска.
В Юбилейния концерт на маестро Михаил Ангелов под негово диригентство беше и първата съвместна изява на сцената на оперната прима Александрина Пендачанска и пианистът Людмил Ангелов с Концертна ария за сопран, пиано и оркестър KV 505 от Моцарт.
