Заради сезонното поевтиняване на повечето плодове и зеленчуци, нивото на Индекса на тържищните цени падна с 2% през юли, съобщи ДКСБТ. Спрямо същия месец на 2011 г., поскъпване на годишна база е отчетено при яйцата - 40% и при фасула – 20%. При цените на свинското, колбасите и рибата се наблюдава спад в диапазона 4 - 8 на сто. В сравнение с юли 2011 г., се наблюдава ръст на годишна база на цената на оранжерийните домати и на лимоните с 25%. При останалите плодове и зеленчуци има намаление на цените на годишна база. То е най- силно изразено при зрелия чесън – 35%, картофите – 17% и кайсиите – 20%.
Транспонирането на европейските цени на зърното в България става мигновено. В момента, в който реагира цената на борсата, било в Будапеща, Париж, Чикаго или където и да е, моментално реагира и тя. Зърното е борсова стока. България не е единствената държава, която изнася пшеница. Америка също изнася и там цената е 480 лева на тон. Франция също изнася. Там е 50 ст./ кг. Какво означава това, че има стока за вътрешния пазар и за износ? Че цената трябва да е наполовина? Не смятам, че някой би си продал стоката на половината на пазарната цена. Миналата седмица беше пикът на цените на зърното на българския пазар. Българският пазар вече е чувствителен към борсовите цени и реагира моментално.
Това каза за предаването "Неделя 150" по "Хоизонт" Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. През изминалата седмица средната цена беше 420-425 лева на тон зърно. Нормално е да реагира цената на брашното и на хляба. Ако цената закъснее, означава, че ще има големи загуби или обратно – големи печалби. 4 са най-големите компании в света, които се занимават с търговия на зърно. Когато една цена е прекалено ниска или прекалено висока, не е добре за някого. Когато е прекалено висока, не е добре за потребителя, когато е прекалено ниска, не е добре за производителя, добави Христов. Когато цените са изкривени, някой страда. Всеки продукт трябва да има реална цена.
Той обясни, че хлябът става на тесто в средата, защото не е допечен. Хлябът трябва по принцип да се пече 18 минути, но той се пече 15 минути, за да се спестява електроенергия и други консумативи, обясни Христов. Той призова да се следи за качеството на хляба. Драстичен скок в цената на хляба няма да има, увери Христов.
Българският потребител е забравил вкуса на българските продукти, които се произвеждат в сектора на животновъдството – месото и месните продукти. Това каза Бойко Синапов, председател на Асоциацията на животновъдите.
Благодаря на министъра и на правителството, че успяха да направят едно тясно сътрудничество с Турция и овцевъдите изнасяме, макар и не много скъпо, мъжки шилета и агнета. Това е единственото и това е спасението, защото ако не беше се случило, цялата продукция щеше да остане в ръцете на българския овцевъд. Молим и искаме да се намери пазар за телетата. Ние сме в омагьосан кръг. Енергията скача, зърното скача, горивата скачат, при нас - нищо. Всички управляващи обещаха, че 2012 ще бъде година на животновъдството, припомни Синапов.
Българският потребител не консумира българско месо и чисто сирене, затова и няма как да скочи цената на месото. Вносът, който ни се налага, ни убива. Не може един животновъд да взема за една крава мижави пари, а колегата от ЕС да взема с 60-70% повече субсидия. Затова ни заливат евтини продукти, затова и ние изоставаме. Искаме да се изравнят субсидиите, които получават всички европейски животновъди. Това ни държи нас в омагьосан кръг и не може да бъдем конкурентоспособни на общия пазар, категоричен е Синапов. Той подчерта, че животновъдният отрасъл в България е на ръба на фалита.
Този път вече съм убеден, че няма да можем да оцелеем. Западат и тези субсидии са така или иначе са малко, трудно се усвояват, тези пазари, които ние сме, на дъното на пазара не можем да бъдем конкурентоспособни на пазара, всичкото това довежда до отрасъл губещ, да продължаваме да сме губещи.
Министерството на земеделието и храните е готово за консултативния съвет за зърното във вторник със своите разчети и анализи. В сряда се събират за първи път при премиера на друг консултативен съвет представители на цялата верига на месо- и млекопроизводството, като неговата задача е да се разбере къде се къса веригата. Това каза министърът на земеделието Мирослав Найденов в предаването пред "Неделя 150":
Почти приключи жътвата и затова правим този Консултативен съвет, за да отчетем колко са добивите като количество и като качество. В началото очаквахме по-ниски добиви, но сега е горе долу колкото успяхме да приберем м.г. Качеството на пшеницата е превъзходно. Животновъдите получават най малко субсидии, но те не получават европейски субсидии въобще. Това е резултат от правителството, което е подписало договора за присъединяване. Той е подписан така, че европейските субсидии са единствено за единица площ, тоест няма по схемата за глава добитък. Това може да се поправи в следващия програмен период 2014 – 2020 г. За първи път от 2009 г. те получават средства по схемата за глава добитък и то от националния бюджет. В сряда се събираме при премиера животновъди, преработватели, колбасари и търговските вериги, за да разберем къде отива печалбата.
Министърът изрази недоумение как става така, че стотици милиони са наливани в животновъдството, а потребителят плаща повече, а животновъдството продължава да преживява труден период. Запитан може ли намаляването на ДДС да реши проблема с увеличаващите се цени в хранителния сектор, Найденов посочи, че тази мярка на този етап на финансовото състояние на държавата не може да бъде обсъждана.
Интервюто можете да чуете в прикачения звуков файл.
