Може би в момента над 40% млади хора до 25 години са в т.нар. неангажираност, т.е. нито учат, нито работят - това е много голям процент. При регистрираната младежка безработица до 25 години има разминаване между числата на Евростат и на българската статистика – около 25% дава НСИ, 28% - Евростат. Но така или иначе може да се каже, че България е между първите страни по младежка безработица в ЕС. Това заяви в интервю за предаването "Събота 150" зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков. Според него въпросът е дали това е краткосрочен проблем, предизвикан от икономическата криза, или е структурен проблем. Анализът на БСК показва, че това е структурен проблем. Той посочи, че над 60% от заетостта е в работни места и професии в сектори с ниска квалификация – търговия, услуги, строителство, охранителна дейност. Освен това, над 30% от работните места са заети от хора с по-висока квалификация от изискуемата. Според Бранков причините са първо в структурата на икономиката и заетостта, след това идват тежките регулационни режими, липсата на крупни инфраструктурни и инвестиционни проекти, които да поемат тази безработица не само сред младите, а изобщо на пазара на труда. Той посочи, че и за България е валидно, че страни във валутен борд или които прилагат фиксиран валутен курс имат по-тежки проблеми със заетостта и доходите. Бранков подчерта също като голям проблем неефективното трудово законодателство.
Ние сме страната, може би най-назад в ЕС, по брой на срочни трудови договори, на договори с частично работно време, т.е. при нас трудовото законодателство създава пречки за ангажиране на специфични ниши на пазара на труда, каквито са младежите, майките, възрастните хора и т.н.
Димитър Бранков смята, че предлаганите от ЕК мерки за справяне с младежката безработица имат приложение в България. В нашата държава няма всеобхватна информация за образователния статус на българските граждани в електронен вид, подчерта също той и добави, че БСК предлага създаване на електронен регистър в рамките на електронното правителство, който да обхваща всички български граждани след навършването им на 4-годишна възраст. Според него без такава информационна система няма как да се провежда ефективна борба срещу ранното напускане на училището, което е в основата на проблемите.
Евродепутатът Мария Габриел коментира от своя страна: В ЕП ще останем малко по-бдителни що се отнася до това част от мерките, които се предлагат срещу младежката безработица, дали действително отговарят на спецификата и контекста във всяка една от страните-членки. Много добре може да звучи една голяма генерална инициатива на ниво ЕС, но тя в никакъв случай да не отговаря на това, което се случва в България или Италия. На мен ми се струва, че пропускаме един много важен етап, който да ни позволи да идентифицираме причините за безработицата във всяка една от страните-членки. Да, направи се крачка напред, това вече е дадено на работните групи, които бяха създадени, за да може ЕК да направи анализ и да направи много по-прагматични и най-после по-адекватни предложения за справяне с младежката безработица, но е факт, че все още не разполагаме с данните за всички страни-членки.
Най-после имаме някои конкретни предложения от страна на ЕК, посочи Мария Габриел, но добави, че нямаме ясен механизъм за начина, по който ще се дава равносметка за тяхното изпълнение, и нямаме яснота за начина, по който ще се дава отчет именно за това дали европейското финансиране решава краткосрочен конюнктурен или структурен проблем, свързан с безработицата.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
